Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Мистър Форсайт, ханджията, ги видя и забърза към тях през син облак тютюнев дим.
— Милейди — той стори бегъл поклон и заговори скорострелно, скривайки ги от погледите на шумната тълпа: — Колко се радвам, че отново ви виждам след толкоз време! Да ви отведа ли в частния салон?
— Да, ако обичате. — Мадлин проточи врат и огледа масите, които бяха претъпкани с типа мъже, който добре беше опознала по време на странстванията си. Здравеняци, които обичаха да се бият, да пият и да развратничат.
— Насам. — Мистър Форсайт грабна една свещ и ги поведе по тесния коридор, без да им дава време да размислят. Според Мадлин очевидното му нежелание да остави дамите в общото помещение беше уместна проява на здрав разум.
— Ще се погрижите ли за хората ми?
— Че как, милейди. Както винаги с госпожата няма да ви разочароваме. — Ханджията хвърли неспокоен поглед зад гърба си. — Те обещаха да си отидат сутринта, ама дотогава времето ще тече бавно. Скрил съм дъщеря си в спалнята и съм врътнал ключа. Да не се засегнете, милейди, не че ще поучавам дама като вас как да се държи, ама ще ви помоля да не слизате долу като се навечеряте. Направо си лягайте в спалнята до задното стълбище и здраво заключвайте вратата.
— Да разбирам ли, че не държите много на тези ваши гости? — Елинор зададе въпроса си нерешително.
— Не че можех да ги отпратя, пък и плащат много добре, но вече четири дена откак са тук и за това време превърнаха всичко в кочина. — Мистър Форсайт отвори широко вратата и се дръпна, за да пропусне дамите.
Весели пламъци горяха в огнището, пред което бяха разположени пейка и удобно кресло. Оставаше ханджийката да донесе вкусна вечеря и обстановката щеше да бъде перфектна.
— Как така да разбирам, че не сте могли да ги отпратите? — Мадлин започна да крачи пред огнището и повлече Елинор със себе си.
— Тези мъже пристигнаха рано, за да работят за мистър Търстън Ръмбилоу, джентълменът, който нае Шалис Хол до края на годината. Те имат грижата всичко с Играта на века да мине като по вода.
Мадлин бързо се обърна към мистър Форсайт:
— Играта на века? Какво ще рече това?
— Не сте ли чули, милейди? Това е в устата на всички, тъй са ми казвали — възкликна мистър Форсайт, доволен, че му се удава възможност да сподели толкова пикантна клюка.
— Напоследък отсъствах от страната — мрачно отвърна Мадлин.
— Хазарт! Великолепна игра на пикет. За ограничен кръг гости. Играчи се допускат само с покана и плащат десет хиляди за блатото. Всеки, който е важен, и всеки, който играе, гледа да дойде. Посланици, търговци, френски благородници в изгнание — носят се слухове и за най-висшия от родните благородници! Подозирам, че това ще да е самият принц, ама някои друго казват.
Най-висшия от родните благородници? Принцът беше кралска особа, не благородник. Най-висшата титла на английската аристокрация беше херцог, а херцози не се срещаха под път и над път: братята на Принца-регент, няколко древни титли, разпръснати тук-таме сред английския провинциален пейзаж… и бащата на Мадлин. Сърцето й се сви. Нали Магнус беше казал, че има план как да я избави от мистър Найт…
Елинор добре разбра причината за вцепеняващия ужас, който обзе Мадлин. Помогна й да си свали наметалото, шапката и ръкавиците, и небрежно попита:
— Мистър Форсайт, не съм чувала за този мистър Ръмбилоу.
— Мистър Ръмбилоу е богат джентълмен — то се подразбира, щом е могъл да наеме Шалис Хол. — Ханджията запали свещите, докато весело бъбреше. — В цялата околност няма по-голямо имение.
— Но кои са родителите му? — Мадлин се настани удобно. — Откъде произхожда?
— Истинска мистерия е този Ръмбилоу. — Мистър Форсайт разпали огъня. — Бая щедро го раздава обаче. Не е щадил средства за приема, виното и ейла ще се леят като реки. От местните търговци е купувал, не от Лондон. Допълнително е наел няколко тукашни момичета да помогнат на прислугата с почистването на имението — години са минали откакто за последно Шалис Хол си е имал наемател — и въпреки че тия долу хич не ми харесват, повече от хубаво е, че Ръмбилоу се появи сега.
— Някакъв загадъчен джентълмен изисква десет хиляди лири, за да ви допусне до играта в дома си, и комарджиите най-охотно плащат и му дават парите, за да ги пази. — Мадлин се усмихна с превъзходството на египетския сфинкс. — Вярата на комарджиите в честта завинаги ще си остане непонятна за мен.
Мистър Форсайт изглеждаше разстроен. Както на всеки друг, и на него му се щеше да има лесни пари.
— Да… Хм… Но той също така е поканил и семействата им.
— Нима? — смая се Мадлин.
— Аха, съпругите, и дъщерите, и синовете. Обещал им е забавления, лов и танци. Оркестърът пристига с утрешния дилижанс. Това ще бъде истински прием, какъвто не сме виждали много отдавна. — Мистър Форсайт се усмихна колебливо.