Поздрави от рая

Булевардът с трите платна Сейнт Джилс е обозначен на три или четири места с масивни улични табели (с бели букви на черен фон), изработени в леярната на Луси, в близкото селище Джерико. И тъй като Оксфорд се счита за център на образованието, правописът на името на улицата бе съобразен с изискванията на Езиковия факултет. Но малко от главните действащи лица в тази история имаха задълбочени познания в областта на граматиката, тъй като те бяха хора, които, според приетата в Оксфорд и Кеймбридж терминология, веднага — и то с пълно основание — биха могли да бъдат причислени към „гражданите“, а не към „тогите“.

В северния край на Сейнт Джилс, където сред тревния триъгълник един паметник от камък отдава почит към жертвите на двете световни войни, булевардът се разделя на Уудсток Роуд наляво и Бенбъри Роуд надясно. Тръгвайки надясно (по една случайност на тази улица дълги години бе живял Главният инспектор Морс), съвременният посетител само след стотина метра съзира пред себе си доста еднообразна поредица от сгради, стилът на които с основание би могъл да се определи като „венецианска готика“: къщите са със заострени арки над входовете и над многобройните прозорци, които от своя страна са разделени с малки мраморни колони на две или три крила. Като че ли Ръскин е надничал зад рамото на архитектите, когато те са чертаели и оформяли своите проекти през 70-те години на XIX век. Повечето от тези къщи (с жълтеникаво-бежовите си тухли и лилаво-синкавите си плочи на покривите) вероятно изглеждат на съвременниците доста сурови и педантични. Но подобна преценка може да се окаже подвеждаща: църковната строгост на много от тези големи къщи е смекчена от приятни за окото редове с оранжеви тухли, а над арките заострените контури са подчертани с мотиви в оранжево и лилаво, като че ли стара средиземноморска блудница е намазала клепачите си с твърде силни сенки.

Но цялата тази гледка се променя, щом човек тръгне на север покрай Парк Таун, където скоро се появяват къщи от свежи оранжево-червени тухли, което веднага придава усещане за топлота и доброта, след донякъде отблъскващите фасади на „венецианската“ поредица. Този път покривите са с червени керемиди, а украсата около прозорците с каменен цокъл е почти изцяло в бяло. Тези архитекти, вероятно с петнайсетина години по-възрастни от първите, са се освободили от духа на Ръскин и са подравнили хоризонталната горна част на прозорците си, което изглежда съвсем разумно и просто. По този начин жилищните сгради на около половин миля северно от Св. Джилс разкриват влиянието на епохата — времето, когато първите „партиди“ колежани напускат обителта си и четириъгълните вътрешни дворове на колежите и започват да се женят и размножават, което увеличава кохортата на домашните помощнички и прислужнички към просторните къщи в предградията, които от своя страна се разрастват на север към Бенбъри и Уудсток Роуд през последните десетилетия на миналия век; годишният прираст е оставил следи не по-малко достоверни от годишните кръгове на големите дървета.