Гибелта на „Звезда на моретата“
- Автор: Пейсон Едуар
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гибелта на „Звезда на моретата“». Краткое содержание книги:
— Жените първо!
Той разбра, че сам никога нямаше да спре тази маса. И прибягна до една хитра стратегия, за да спаси жените.
— Мъжете — извика той, — елате с мен! Ще ви дам възможност да напуснете кораба.
И той ги повлече към горната палуба, при саловете. Деветима го последваха.
…Хайнс също вършеше добра работа — тичаше от група на група, намесваше се сред борещите се, окуражавайки екипажа.
— Хайде, Жерар.
— Щом лодката се спусне във водата — на греблата, ототблъсвайте!
— Колко време имаме, капитане?
— Ще имаме време, ако всички запазят хладнокръвие!
Обезумял млад мъж го сграбчи за раменете: „Срамота, капитане“, и го удари с юмрук право в лицето. Хайнс се строполи на палубата, стана отново, извика на двама сервитьори: „Вържете го!“, после изчезна във вътрешността на кораба.
В коридорите — изостанали мъже, жени и деца, легнали рано, грубо събудени от сервитьорите, тичаха обезумели.
— Спокойно! — извика им Хайнс. — Сложете си спасителните жилетки и идете на палубата. Вземете си палта, ще ви потрябват в лодките.
Някои стискаха пред гърдите си чанта или куфарче — парите, бижутата!
— Спасявайте живота си.
Той минаваше от кабина в кабина, блъскайки силно вратите, дърпайки завесите. Леглата бяха още топли и пазеха очертанията на телата; цели купища от захвърлени дрехи; отворени книги; писалка до недовършено писмо. Хайнс намери един заспал — разтресе го с всичка сила.
— Какво има?
Той го издърпа от леглото му, извади един спасителен пояс от рафта и насила го натика в ръцете на пътника.
Извика му:
— Потъваме!
Тогава човекът като луд се спусна към коридора.
Хайнс продължи пътя си. Клатенето на кораба не беше вече нормално; течната маса се люшкаше в търбуха му, забавяше движението му. Легнеше ли на борд — той трудно можеше да се изправи. Беше като ранено животно, което се мъчи да се вдигне на крака.
От дъното на кораба лъхна тишината, придружена от гореща вълна, и тази тишина бе рязко прекъсвана от протяжни плачове, степания и пукот, който разкъсваше дървенията.
Хайнс вървеше бавно напред, без да пропусне нито една кабина. Те всички бяха празни и пустотата изглеждаше ужасяваща.
Той слезе още по-долу и стигна до ресторанта.
„Ще се върна горе.“
Електричеството угасна.
„Звезда на моретата“ се наклони към левия борд и остана тъй няколко секунди. Хайнс се хвърли напред, в плен на смъртния си страх. Той се блъсна в столовете край масата, хлъзна се по пода и отново стана.
„Трябва бавно да вървя. Имам още петдесетина стъпки. Трапът е на левия борд.“
Той се качи по трапа — трябваше да премине цял коридор. Течението усукваше завесите в лицето му.
Най-после той стигна горната палуба и се озова на въздух сред тълпата. Лицето му беше в пот.
Палубите бяха опразнени, почти нямаше жени. Той видя, че в една лодка са заели места и двама мъже. „Ще имаме време да спасим всички.“
Следван от десетина обезумели мъже, Симон го блъсна. Той рязко насочи в лицето му лъча на фенерчето.
— Вие ли сте? — попита старши помощникът, не разпознавайки веднага Хайнс в този контузен мъж, с изпокъсани дрехи.
— Да… а вие? Кой сте?
— Симон.
— Обиколих долу. Всичко е опразнено.
— Водя тези мъже към саловете.
— Няма да имате макари, за да ги спуснете във водата… Бързайте! Бързайте! Боя се, че нямаме много време.
— Елате.
— Отивам при Дейвис… Довиждане!… Спасявайте се!
— Довиждане!… Спасявайте се!
…По няколко признака моряците разбираха, че „Звезда на моретата“ скоро щеше да потъне; корабът бе натежал, бе загубил устойчивостта и якостта си. Вантите се късаха като конци и пукотът, който Хайнс бе доловил от дъното, сега се чуваше из целия кораб.
В машинното водата, която се бе задържала за момент, започна по-бързо да се покачва, образувайки тежка маса в центъра на кораба, която нарушаваше устойчивостта му, и така с всеки момент увеличаваше пукнатините в обшивката. Тази вода се вълнуваше, бе изпъстрена с маслени петна. В нея прииждаха течения, които я пресичаха. Водата стягаше нозете на мъжете в бавна и студена змийска хватка.
— Излизайте оттам! — извика Грейсън. — Водата ще стигне до котелното.