Тамплиерските порти

— Заповядайте, заповядайте, братя, в изначалната пещера, в axis mundi5 на християнството — подкани ги той. — Загърбете всички предразсъдъци и нека духът на Истината проникне във вас.

До него, също прав, с голям ръкописен екземпляр на Библията в ръце, стоеше един капелан от свитата му. Беше млад момък, подстриган като цистерцианец, когото никой от рицарите не бе виждал досега в Дома на Ордена или на капитулите тези дни.

Щом Хуго де Пайен влезе в недовършената крипта след Жан от Авалон, свещеникът разбра, че церемонията трябва да започне.

— Всички сме тук — обяви графът. — Мъдрият, талантливият, хитрият, храбрият, богобоязливият, лудият, великодушният, вълшебникът и незнаещият. И така, нека отворим пътя към Всевишния.

И като каза това, вдигна показалеца на десницата си, давайки знак на свещеника, че церемонията може да започне.

— Текст от свещената книга Битие, двайсет и осма глава — изрече той, докато рицарите машинално се кръстеха. „Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. И видя сън: ето, стълба, изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея“.

Андре дьо Монбар намигна на Жан, който бе застанал точно срещу него. И Жан скоро разбра защо.

— Продължете, отче — заповяда графът.

— „И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни! И даде Иаков оброк.“

— Слава на Господа — отвърнаха другите.

Докато капеланът затваряше тържествено Библията и увиваше книгата в снежнобяло ленено платно, графът на Шампания пристъпи напред и застана в средата на залата. Като целуна сребърния кръст, който висеше на врата на свещеника, и прегъна коляно пред дарохранителницата с Христовото тяло, която бе заповядал да донесат малко преди това в пещерата, той отправи поглед към рицарите.

— Виждате ли тази плоча на пода?

Под нозете на господаря им наистина имаше една плочка двайсет на двайсет сантиметра, много малка, без никакъв знак, гравиран върху нея.

— Това е мястото, където според Библията стои стълбата, която Яков вижда — обясни той. — Същото място, където цар Давид съгражда първия жертвеник на Господа, след като съгрешава тежко пред Него от гордост. Той е царят, заповядал на Иоава и цялата му войска да преброят народа на Израил, като по този начин се усъмнил в думата, дадена от Господ на Яков, когато му обещава: „потомството ти ще бъде като земния пясък“.