Фани Хил или мемоарите на една лека жена
- Автор: Клеланд Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Хил или мемоарите на една лека жена». Краткое содержание книги:
Можете да бъдете сигурни, че мнението ми за този дом ни най-малко не бе понижено от вида на хубавата дневна, в която бях въведена и която ми изглеждаше великолепно мебелирана — аз никога не бях виждала по-хубави стаи от тези в страноприемницата. Имаше два позлатени бокала и бюфет с няколко подноса върху него, наредени по най-приказен, ослепителен начин, които окончателно ме убедиха, че съм влязла в много уважавано семейство.
Тук моята господарка подхвана пак обясненията си, казвайки ми, че аз трябва да бъда в добро настроение и да се науча да бъда свободна с нея, че тя не ме е взела за обикновена прислужница да върша грубата домакинска работа, а за нещо като нейна компаньонка, и че ако бъда добро момиче, ще ми бъде като двадесет майки; на всичко това аз отговарях само с дълбоки и несръчни поклони и някоя и друга едносрична дума, като „да, не, ама да, да“.
След това госпожата звънна с камбанка и една пълна прислужница влезе при нас, същата, която ни беше посрещнала.
Виж, Марта — каза г-жа Браун, — току-що наех тази млада жена да се грижи за спалното ми бельо, така че я въведи в спалнята ми и ти нареждам да се държиш с нея със същото уважение, каквото проявяваш към мен, защото много я харесвам и съм готова на всичко за нея.
Марта, която беше архи-мръсница, свикнала с тези примамки, идеално схвана намека, поклони ми се и ме помоли да се кача с нея на горния етаж, където съответно ми показа подредена стая в дъното на коридора, в която имаше хубаво легло, в него щях да спя, каза ми Марта, с една млада благородна дама, братовчедка на госпожата, и сигурно съм щяла да бъда страхотно доволна. След това се впусна в такива превзети хвалби на господарката й! нейната сладка господарка! колко щастлива съм била да попадна на нея! по-добра не можело да се намери и други такива прекалени приказки, каквито биха събудили подозрение у всеки друг, но не и у такова неопитно глупаче като мен, което хич не познаваше живота и приемаше всяка нейна дума така, както тя искаше да я приема; тя скоро разбра с какво „проницателно“ същество си има работа и ме оцени много правилно, като подсвирна възхитено към мен, така че останах доволна от клетката си и сляпа за оковите.
По средата на тези фалшиви обяснения за естеството на бъдещата ми работа, отново слязохме долу и аз пак бях въведена в същата дневна, където масата беше наредена за трима и госпожата сега беше довела с нея едно от любимите й момичета — видна икономка на дома й, чието задължение беше да подготвя млади кобилки като мен и да пречупва ината им; и тя беше съответно определена, по тези съображения, за моя другарка по легло; а за по-голям авторитет, титлата братовчедка й беше приписана от уважаемата председателша на тази колегия.
Тук аз преминах още един оглед, който завърши с пълното одобрение на Феби Ейрис — името на избраната ми ръководителка, на чиито грижи и инструкции аз бях нежно препоръчана. Донесоха вечерята и, за да ми покаже, че се отнася с мен като с компаньонка, г-жа Браун с глас нетърпящ възражения, скоро сложи край на моите скромни и смутени протести, че не мога да седя в тяхната БЛАГОРОДНА компания, което моето макар и кратко възпитание ми подсказваше, че не е правилно, нито е в реда на нещата.
На масата разговорът се водеше главно от двете дами, които използваха двусмислени изрази, прекъсвани от време на време от любезни уверения към мен с цел да потвърдят и заздравят моето задоволство от настоящето ми положение: ако не и да го увеличат още, толкова ново и обещаващо ми изглеждаше всичко.
Взе се решение да не излизам няколко дни, докато бъда снабдена с дрехи, които подобават на длъжността ми — компаньонка на господарката — като отбелязаха, че много зависи от първото външно впечатление; перспективата да заменя селските си дрехи за фино лондонско облекло ме накара да преглътна с лекота затворническата клауза. Но истината беше, че г-жа Браун не се интересуваше нито кой ще ме види, нито кой ще говори с мен — било нейните клиенти или СЪРНИЧКИТЕ й (както наричаше момичетата), единствената й грижа беше да осигури добър пазар за девствеността ми, която аз пазех и, както по всичко личеше, бях донесла в услуга на нейно БЛАГОРОДИЕ.