Стаена смърт

Тя прекоси бързо всекидневната, отиде до стената при прозореца в дъното на стаята и възкликна ядосано. Правеше това за трети път, сякаш се канеше да премине през дебелата тухлена стена направо в трапезарията оттатък.

Върна се назад, излезе в антрето, след това зави под прав ъгъл покрай стената на трапезарията и влезе през вратата. Заобикалянето беше голямо и през зимата щеше да е много неприятно, защото в антрето ставаше течение, а местното парно отопляваше само всекидневната, трапезарията и две от стаите на горния етаж.

„Не виждам защо — помисли си тя, докато сядаше на стола край чудесната маса тип «Шератън», която беше купила много скъпо, за да замени масивната квадратна махагонова маса на леля Лавиндър, — не виждам защо да не направя врата, която да води директно от всекидневната в трапезарията. Ще поговоря за това с мистър Симс, когато дойде днес следобед.“

Мистър Симс беше строител и бояджия — човек на средна възраст, с пресипнал убедителен глас и винаги с тефтерче в ръка, готов веднага да си запише всяко скъпоструващо хрумване на работодателите си.

Когато го попита, мистър Симс оцени високо идеята.

— Най-простото нещо на света, мисиз Рийд. И е много рационално, ако мога да кажа така.

— Няма ли да е много скъпо? — Гуенда вече изпитваше съмнения, когато той изпаднеше във възторжен ентусиазъм. Бяха провели няколко неприятни разговора във връзка с различните допълнителни разходи, които не бяха включени в първоначалната му сметка.

— Дреболия — отговори мистър Симс угоднически, като придаде на пресипналия си глас колкото се може повече увереност.

Гуенда го гледаше, недоверчива повече от всякога. Именно „дреболиите“ на мистър Симс я бяха научили да внимава. Първоначалните му изчисления винаги бяха удивително скромни.

— Ето какво, мисиз Рийд — каза Симс подкупващо. — Ще накарам Тейлър да хвърли един поглед днес следобед, когато свърши със стаята за дрехи. Ще мога да ви кажа точно. Зависи колко е дебела стената.

Гуенда се съгласи. Тя написа на Джоун Уест, че й благодари за поканата, но не може да напусне Дилмут в момента, защото трябва да наглежда работниците. След това излезе да се разходи по брега и да се порадва на бриза. После се прибра и влезе във всекидневната. От ъгъла се изправи работникът на мистър Симс и я поздрави с усмивка.

— Няма да е трудно да го направим, мисиз Рийд — каза той. — По-рано тук е имало врата, но някой, който не я е искал, я е зазидал.

Гуенда беше изненадана. „Не е ли странно — помисли си тя, — сякаш винаги съм чувствала, че там има врата“. Спомни си увереността, с която се запъти към мястото днес по обяд. И споменът я накара да потрепери от притеснение. Беше доста странно. Като си помислиш само… Откъде беше толкова сигурна, че точно там има врата? На стената нямаше и следа от нея. Как й беше хрумнало… или може би знаеше, че е имало? Разбира се, беше логично да има, но защо пък винаги се беше насочвала към едно и също място? Вратата би могла да бъде навсякъде по стената, тогава защо, когато се замислеше за нещо друго, тя винаги отиваше до мястото, където наистина е била?