Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
Уран непрестанно излива семето си в лоното на Гея. Първичният Уран няма друга дейност освен сексуалната. Да покрива Гея непрекъснато, колкото може: той мисли само затова и прави само това. Бедната Земя се оказва бременна с цяла върволица деца, които не могат да излязат от недрата й и остават на мястото, на което Уран ги е създал. Тъй като Небето никога не се отделя от Земята, между тях няма пространство, което да позволи на децата им, титаните, да излязат на светло и да заживеят самостоен живот. Те не могат да придобият собствената си форма, не могат да станат индивидуални същества, защото са постоянно изтиквани в лоното на Гея, тъй както самият Уран е бил там, преди Гея да го роди.
Кои са децата на Гея и Уран? Първо се раждат шестте титана и шестте им сестри титаниди. Първият титан се казва Океан. Той представлява онзи течен пояс, който обкръжава света и тече в кръг, така че краят на Океан е и негово начало; световната река прелива в самата себе си по затворен кръг. Най-младият от титаните се казва Кронос, наричат го „Кронос с подлите мисли“. Освен титаните и титанидите се раждат две тройки съвсем чудовищни твари. Първата тройка са циклопите — Бронт, Стероп и Арг, — могъщи еднооки същества, чиито имена подсказват металургичните им занимания: тътена на гръмотевицата, блясъка на светкавицата. Тъкмо те ще изработят мълнията, за да я подарят на Зевс. Втората тройка се състои от така наречените хекатонхейри (сторъки) — Кот, Бриарей и Гий. Те са чудовища с огромни размери, с по петдесет глави и сто ръце, всяка от които е надарена със страхотна сила.
Редом с титаните, първите индивидуализирани божества — тъй като вече не са, подобно на Гея, Уран и Понт, персонификации на природни сили, — циклопите представляват огнеността на погледа. Те имат само по едно око в средата на челото, но това око е поразяващо подобно на оръжието, което ще поднесат на Зевс. Магическата сила на окото. От своя страна сторъките изразяват грубата мощ, способността за победа, за надделяване чрез физическата сила на ръцете. За едните — силата на изпепеляващото око, за другите — силата на ръка, способна да удържи, смаже, разбие, победи, да господства над всяко създание на света. Обаче титаните, сторъките и циклопите остават в корема на Гея: отгоре й е разпрострян Уран.
Все още не съществува истинска светлина, защото Уран, както е проснат върху Гея, задържа на повърхността й вечна нощ. Тогава Земята дава воля на гнева си. Тя е яростна, защото задържа в себе си децата си, които не могат да излязат и така я раздуват, притискат и задушават. Земята се обръща към тях, по-точно към титаните, с думите: „Слушайте, баща ви ни оскърбява и ни подлага на ужасен тормоз. Трябва това да свърши. Трябва да се разбунтувате срещу баща си Небето.“ При тези дръзки думи титаните са обзети от ужас в корема на Гея. Уран, разположен все така неподвижно върху майка им и равен на нея по големина, им изглежда труднопобедим. Само най-малкият, Кронос, се съгласява да помогне на Гея и да премери сили с баща си.
Земята измисля изключително усукан план. За да осъществи намерението си, тя изработва вътре в себе си инструмент, сърп (harpe), направен от бял метал — стомана. После дава в ръцете на младия Кронос този сърп. Той е вътре в корема на майка си, на мястото, където Уран се съединява с нея, и дебне в засада. Когато Уран влива семето си в Гея, Кронос хваща гениталиите на баща си, стисва ги здраво и ги отсича със сърпа, който държи в дясната си ръка. После, без да се обръща с лице, за да се предпази от нещастия, които действието му може да навлече, хвърля през рамо члена на Уран. От този отсечен и запратен надалеч мъжки орган на земята капят капки кръв, а самият член отлита по-далеч, в морето. В момента на скопяването Уран надава рев на болка и бързо се отдръпва от Гея. Тогава именно той се установява в най-горната част на света, за да не мръдне вече оттам. И тъй като Уран е равен по размери на Гея, няма такова парченце земя, над което да не се намира също такова парче небе.
Земята, пространството, небето
Скопявайки Уран по съвета и с хитрината на майка си, Кронос осъществява решаващ преход в раждането на космоса. Той разделя небето и земята. Така създава свободно пространство между небето и земята: всичко, което роди земята, всичко, което живите същества породят, вече ще има място, за да диша и да живее. От една страна, пространството е преобразено, но от друга времето също търпи промяна. Докато Уран тежеше върху Гея, нямаше смяна на поколенията, всички те оставаха погребани в лоното на породилото ги същество. От момента, в който Уран се отдръпва, титаните могат да излязат от майчината утроба и на свой ред да създават потомство. Така започва смяната на поколения. Пространството е освободено и „звездното небе“ сега играе ролята на таван, нещо като голям тъмен балдахин, прострян над земята. От време на време тъмното небе се осветява, защото отсега насетне се сменят денят и нощта. Появява се ту черно небе с единствената светлинка на звездите, ту сияйно небе с единствената сянка на облаците.