Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)
- Автор: Вернан Жан-Пиер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Табакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки митове (Всемирът, боговете, хората)». Краткое содержание книги:
В обиталището, наричано космос, Земята представлява основа, но тя има не само тази роля. Тя ражда и отхранва всички неща, освен някои същества, за които ще говорим по-нататък и които са породени от Хаоса. Гея е всеобщата майка. Гори, планини, подземни пещери, морски вълни, небесен простор — всички те са родени от Гея, Земята майка. И тъй, отначало има бездна, Зев, огромна паст, подобна на мрачна безкрайна пещера, която обаче в някакво по-късно време се обръща към здрава основа: Земята. Тя пък от своя страна се устремява нагоре и се спуска надолу.
След Хаос и Земята възниква на трето място това, което гърците наричат Ерос, наречен по-късно от тях „старият Ерос“ (любовен копнеж), изобразяван с бели коси: това е първичният Любовен копнеж. Защо го има този изначален Ерос? Защото в тези древни времена още не съществува мъжко и женско, няма полово определени същества. Този първичен Ерос не е онзи, който възниква по-късно с появата на мъжете и жените, на мъжките и женските същества. От този момент нататък въпросът ще бъде да се съединят противоположните полове, което непременно предполага желание от страна на всеки един от тях, един вид съгласие.
Прочее, Хаос е дума в среден, а не в мъжки род. Гея, Земята майка, естествено е в женски. Но кого може тя да обича извън самата себе си, щом като е сама с Хаоса? Следователно Ерос, който се появява трети по ред след Зева и Земята, като начало не е онзи, който управлява разнополовата любов. Първичният Ерос изразява порив към света. По същия начин, по който Земята изплува от Зева, от Земята избликва това, което се намира в недрата й. Онова, което е било примесено с нея, се оказва изхвърлено навън: тя го ражда без да е имала нужда да се съвкупява с когото и да било. Това, което Земята освобождава и открива, се е намирало скрито в нея.
Земята ражда първо един много важен персонаж: Уран, Небе, а по-точно Звездно небе. След това поражда Понт, водата, всичките води, да го наречем Морски талаз, тъй като гръцката дума е в мъжки род. И тъй, Земята ги зачева без да има връзка с някого. Чрез вътрешната си сила Земята дава развитие на това, което вече е било в нея, а от момента, в който тя го пуска да излезе навън, се превръща в неин двойник и противоположност. Защо? Защото тя създава Звездното небе равно на самата нея, нещо като копие, равно на нея по стабилност, здравина и размери. Тогава Уран ляга върху й. Земя и Небе съставят двата прилягащи един към друг плана на света, под и свод, долу и горе, които се покриват напълно.
Когато Земята ражда Понт, Морския талаз, той я допълва и прониква в нея, ограничава я под формата на широки водни простори. Морският талаз, както и Уран, е противоположност на Земята. Ако Земята е твърда, плътна, с която предметите не могат да се смесват, то Морският талаз, напротив, е само течност, безформена и неуловима флуидност: водите се размесват, неразграничими и разбъркани. На повърхността Понт е лъчезарен, но в дълбините си е напълно тъмен, което го сближава, както и Земята, с част от хаоса.
Така светът е построен въз основа на три първоначални същности: Хаос, Гея, Ерос, после от още две, създадени от Земята: Уран и Понт. Те са едновременно природни сили и божества. Гея е земята, по която стъпваме, и същевременно богиня. Понт представлява морските води и също е божество, на което могат да се въздават почести. От тази отправна точка тръгват разкази от друг тип, пълни с насилие и драматизъм.
Кастрирането на Уран
Да започнем от Небето. И така, ето го Уран, роден от Земята и еднакъв по размери с нея. Той лежи, пльоснал се е върху тази, която го е създала. Небето покрива напълно Земята. Всяко ъгълче земя си има съответното парче небе, прилепнало за нея. От момента, в който Гея, тази могъща богиня, Майка Земя, създава Уран, който е нейно точно съответствие, неин двойник, симетричното й повторение, ние имаме пред нас двойка противоположности — мъжко и женско същество. Уран е мъжът-Небе така, както Гея е жената-Земя. Откакто съществува Уран, Ерос действа по друг начин. Вече не става така, че Земята сама по себе си ражда намиращото се в нея, нито пък Уран ражда съдържащото се в него, а от сливането на тези две сили се раждат същества, различни и от двете.