Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
Момичето примигна, когато усети по голото си бедро най-лекото възможно погалване. Погалването на бръснача, който оставяше ярка алена линия, движейки се по кожата й. Извика, гърбът й се изви като арките на големите прозорци и гарвановочерната й коса се разпиля по него. Второ погалване по другото бедро и момичето пак извика, този път по-пронизително.
— Не — скастри я внимателно гласът. — Не викай.
Момичето само клатеше глава и нищо не възприемаше. Искаше да каже нещо, но не можеше.
— Да. Трябва. Знам, че можеш. Аз те научих. Не си ли спомняш? — Бръсначът отново бе поставен на леглото. Под трепкащата светлина на свещите тя видя на отсрещната стена сянката на издигащия се кожен бич. — Искаш го. Издай звук все едно го искаш. Трябва да издадеш такъв звук. — Копринената вратовръзка около шията й се стягаше внимателно, но неумолимо. — Издай го.
Тя се опита да го направи, простена тихо — женски стон, умоляващ стон, какъвто никога преди това не бе излизал от устата й.
— Добре. Точно така.
Нападателят държеше края на бялата вратовръзка с една ръка, а с другата кожения бич, който стовари върху гърба й. Тя отново издаде същия звук. Още едно шибване, по-силно. Болката караше момичето да крещи, но то се удържа и вместо да извика, отново издаде същия звук.
— Още по-добре.
Следващият удар се стовари не върху гърба й, а малко под него. Тя отвори уста, но в същия миг вратовръзката се стегна още повече и тя се задави. Давенето, от своя страна, направи стоновете й по-истински, по-съкрушени, а това очевидно се хареса на мъчителя. Нови и нови удари, все по-силни и по-бързи, се стоварваха по меките части на тялото й, разкъсваха дрехите й и оставяха ярки следи по бялата й кожа. С всяко шибване на бича, въпреки изгарящата болка, момичето стенеше, както й бе наредено, а стоновете й ставаха все по-силни и по-чести.
Ударите спряха. Щеше отдавна да се е строполила, но въжето, провесено от тавана и вързано около китките й, я държеше изправена. Цялото й тяло беше в червени резки, от едно-две места течеше кръв. За миг й причерня, след това трепкащата светлина се върна пред очите й. Потръпна конвулсивно. Очите й се отвориха. Устните й помръднаха.
— Кажи ми как се казвам — опита се да прошепне тя, но никой не я чу.
Нападателят отпусна копринената примка, докато оглеждаше прекрасната й шия. Тя веднага пое свободно дъх, главата й все още бе отметната назад, а вълнистата й черна коса се спускаше чак до кръста. След миг обаче вратовръзката отново се стегна.
Момичето вече не виждаше ясно. Усети една ръка да покрива устата й, по устните й леко се плъзнаха пръсти, които стегнаха копринената вратовръзка, толкова силно, че спря и да се дави. Отново й причерня. Този път светлината на свещите не се върна.
— Под реката минава влак? — попита невярващо Шандор Ференци.
Не само че минаваше влак, уверихме го с Брил, но дори щяхме да се возим на него. Освен с новия тунел през река Хъдзън метрото в „Хобокен“ се гордееше с още една придобивка: цялостни грижи за багажа.
Пристигащите в Съединените щати трябваше само да залепят на куфарите етикет с името на хотела си в Манхатън. Носачите подреждаха всичко в багажното отделение на влакчето, а техни колеги свършваха останалото при пристигането. Възползвахме се от тази благина и излязохме на платформата с изглед към реката. Със залеза на слънцето мъглата се бе вдигнала и пред очите ни се разкри нащърбеният силует на Манхатън, очертан на фона на небето и обсипан с електрически светлини. Гостите ни се взираха учудено в огромния простор и кулите, пронизващи облаците.
— Това е пъпът на света — каза Брил.
— Снощи сънувах Рим — отвърна Фройд.
Чакахме го на тръни — поне аз — да продължи.
Фройд дръпна от пурата си.
— Разхождах се, бях сам — продължи той. — Току-що се бе стъмнило, като сега. Стигнах до витрина с кутия за бижута. Тя, разбира се, символизира жена. След това се огледах засрамен — бях се озовал в квартал, пълен с бардаци.
Последва спор дали учението на Фройд проповядва противопоставяне на конвенционалния сексуален морал. Според Юнг беше точно така; той твърдеше, че който не е усетил този уклон, значи не е разбрал Фройд. Целият смисъл на психоанализата, каза той, е, че обществените табута са плод на невежество и не са здравословни. Веднъж проумели откритията на Фройд, хората биха се подчинявали на морала на цивилизацията само от страх.
Брил и Ференци му се противопоставиха бурно. Психоанализата изисквала от човека да е наясно с истинските си сексуални желания, а не да бъде техен роб.