Тълкуване на убийството
- Автор: Рубенфелд Джед
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тълкуване на убийството». Краткое содержание книги:
В богаташки апартамент на висок етаж е открито тялото на удушена красива млада жена. Тя е овесена на полилея, преди това е бита с камшик и обезобразена. На следващия ден друга красавица, бунтарски настроена наследница на заможно семейство, която презира висшето общество, се измъква на косъм от лапите на убиеца. Но Нора Актън страда от хистерия и не може да си спомни нищо. Д-р Стратъм Янгър е помолен да й помогне. Той е един от първите психоаналитици на Америка и моли лично Фройд да го наставлява.
„Тълкуване на убийството“ отвежда читателите в светски салони, в тайни проходи, в Китайския квартал и дори под водите на Ист ривър. Фройд се бори със съперничеството на Юнг и заговор, които се опитва да го унищожи.
„«Тълкуване на убийството» е елегантно написана, истинска наслада за душата и бележи появата на превъзходен и много забавен разказвач.“
— За мен е радост да се запознаем — каза Ференци със силен унгарски акцент. — Изключителна радост. Но моля ви, не обръщайте внимание на Брил. Никой не му обръща, уверявам ви.
Ференци бе добронамерен русоляв мъж, наближаващ 40-е, облечен в екстравагантен бял костюм. Беше ясно, че с Брил са истински приятели. Физически представляваха приятен контраст. Брил беше един от най-ниските хора, които познавах, с приближени очи и широка глава с плоско теме. Ференци не беше висок, но имаше дълги ръце, дълги пръсти, дълги уши и оредяваща на челото коса, което още повече удължаваше лицето му.
Харесах веднага Ференци, но никога преди това не бях стискал ръка, която не оказваше никаква съпротива, по-отпусната от парче месо в месарницата. Беше смущаващо: той извика лекичко и отдръпна пръстите си, сякаш ги бях премазал. Засипах го с извинения, но той продължаваше да настоява, че се радва, задето може „веднага да започне да изучава американските нрави“, забележка, на която можех само да кимна учтиво в знак на съгласие.
Юнг, на вид около трийсет и пет годишен, ми направи съвсем различно впечатление. Беше над метър и осемдесет висок, сериозен, със сини очи, тъмна коса, орлов нос, тънък като молив мустак и огромно чело — помислих, че навярно е твърде привлекателен за жените, макар че му липсваше елегантният маниер на Фройд. Ръката му беше твърда и студена като стомана. Стоеше изправен като стълб, приличаше на лейтенант от швейцарската гвардия, ако изключим малките му академични кръгли очилца. Привързаността, която Брил демонстрираше към Фройд и Ференци, никаква я нямаше, когато стисна ръката на Юнг.
— Как мина пътуването ви, господа? — попита Брил. Не можехме да тръгнем, трябваше да изчакаме да вземем куфарите на гостите. — Надявам се, че не е било твърде изморително?
— Страхотно — отвърна Фройд. — Няма да повярваш, но видях един стюард да чете „Психопатология на ежедневието“.
— Не! — възкликна Брил. — Сигурно Ференци го е подучил.
— Да го подуча? — извика Ференци. — Никога не бих…
Фройд не обърна внимание на коментара на Брил.
— Бих могъл да го определя като най-удовлетворителния миг в професионалния си живот, който обаче не му оказва кой знае какво благоприятно влияние. Получаваме признание, приятели, бавно, но сигурно.
— Дълго ли пътувахте през океана? — попитах като пълен идиот.
— Седмица — отвърна Фройд. — Която прекарахме по възможно най-продуктивния начин: анализирахме си един на друг сънищата.
— Боже мили! — каза Брил. — Ще ми се да бях с вас. И какви, по дяволите, бяха резултатите?
— Е, нали знаеш — намеси се пак Ференци. — Анализата е като да те събличат на публично място. След като преодолееш първоначалното унижение, е доста освежаваща.
— И аз това казвам на пациентите си — заяви Брил. — Особено на жените. А ти, Юнг? И на тебе ли унижението ти се отрази освежаващо?
Юнг стърчеше почти една глава над Брил. Погледна го отвисоко, сякаш беше опитна лабораторна мишка.
— Не е много точно да се каже — отвърна той, — че сме се анализирали един друг.
— Вярно е — потвърди Ференци. — По-скоро Фройд ни анализираше, а ние с Юнг кръстосвахме своите тълкувателни мечове.
— Какво? — учуди се Брил. — Да не би да казваш, че никой не се е осмелил да анализира Учителя?
— Никой не получи позволение — уточни Юнг, без да показва каквато и да е емоция.
— Да, да — каза Фройд с многозначителна усмивка. — Но вие ме анализирате до смърт веднага щом ми видите гърба, нали, Ейбрахам?
— Така е — отговори Брил. — Защото всички сме добри синове и знаем едиповия си дълг.
На леглото зад момичето в апартамента високо над града лежеше комплект инструменти. Отляво надясно бяха подредени: мъжки бръснач с десен ъгъл, с костена дръжка, черен кожен камшик за езда, дълъг около 60 сантиметра, три скалпела, подредени по възходящ ред по големина, и малък стъклен флакон с бистра течност. Похитителят разгледа предметите и избра един от тях.
Като видя сянката на бръснача да се движи по далечната стена, момичето поклати глава. Отново се опита да извика, но примката на врата заглуши молбата й до шепот.
Иззад нея се чу нисък глас.
— Искаш да изчакам?
Тя кимна.
— Не мога. — Вързаните и вдигнати над главата китки на жертвата бяха толкова тънки, пръстите й така изящни, дългите й крака изглеждаха толкова невинни. — Не мога да чакам.