За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях
- Автор: Джеръм Джеръм К.
- Серия: the second thoughts of an idle fellow #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За това как да се грижим за жените и как да се отнасяме с тях». Краткое содержание книги:
Спътниците ни — общо взето, доста простовата и недодялана компания — през цялото време пускаха разни неприлични шеги, безобидни сами по себе си, ако ние двамата с Мини наистина бяхме новобрачна двойка, за каквато те ни мислеха. Пък дори и да бяхме, пак не биха ми се сторили уместни. Успокоявах се само с това, че Мини не ги разбираше, а може би пък само си е давала вид, че не ги разбира.
Забравил съм вече къде спряхме да обядваме. Помня само, че ни сервираха агнешко с джодженов сос и че всички се насладиха здравата на тази вкусна гозба с изключение на пълната дама, която още не можеше да се успокои, Мини и аз.
По отношение на поведението ми като младоженец мненията бяха различни. „Той е доста сдържан към нея — чух една дама да казва на мъжа си. — Бих искала да го видя по-закачлив, по-палав.“ Една млада келнерка, трябва да отбележа със задоволство, прояви по-голямо чувство за вродена сдържаност. „Знаеш ли, уважавам го за това — казваше тя на друга една келнерка, когато минавахме през салона. — Би ми било противно да се лигавят с мене и всички други да гледат.“ Никой не си правеше труд да си понижи гласа, че ние да не чуем. Така открито ни изследваха, сякаш бяхме двойка папагали, удостоени с награда на изложбата на птици. Мнозинството обаче ни смяташе за сърдита млада двойка, която няма много далеч да стигне с номерата си.
След това често съм се чудил как ли би се държала една истинска новобрачна двойка в подобно положение. Може би ако бяхме склонили да задоволим желанието на публиката и бяхме разиграли малка сценка на нежност и чувства, тя щеше да ни остави на спокойствие през останалата част от пътя.
На парахода вече бяха известени за нас, когато пристигнахме. Мини ме умоляваше със сълзи на очи да обясня, че не сме женени. Но друг начин да изясня положението, освен да помоля капитана да събере на палубата екипажа и пасажерите и да им произнесе кратка реч, не можех да измисля. Мини каза, че не издържа повече, разрида се и избяга в кабината за дами да се наплаче. Разбира се, екипажът и пасажерите отдадоха скръбта н на моята сдържаност и студенина. Някакъв глупак се изправи срещу мен с разкрачени крака и ми се закани с глава.
— Слез веднага да я утешиш, млади момко — поде строго той, — Послушай съвета на един възрастен човек. Прегърни я. Кажи й, че я обичаш.
А аз препоръчах на този сантиментален глупак да отиде да се обеси, но така енергично, че той излетя през борда. Спасиха го с един кафез за птици: нямах късмет този ден.
В Райд успях с нечовешки усилия да склоня кондуктора да ни запази едно купе само за нас. Дадох му един шилинг, защото не знаех какво друго да направя. После съжалих, че не му бях дал половин лира да сложи още осем души в купето, за да не идват на всяка спирка любопитни да ни гледат през прозорчето.
Връчих Мини на баша й на перона на Вентън и взех първия обратен влак за Лондон. Чувствувах, че просто няма да мога да я гледам известно време, а бях убеден, че и тя не държи на моето присъствие. Срещнахме се отново една седмица преди женитбата й.
— Къде ще прекараш медения месец? — попитах я аз. — В Ню Форест ли?
— Не — отвърна тя. — Всякъде другаде, но не и на остров Уайт.
Можеш да се насладиш иа смешната страна на една случка, когато тя не те засяга пряко, или пък си се отдалечил от нея по време.
Спомням си колко забавно ми беше да наблюдавам как изхвърлят една жена от кръчмата на Уайтфийлд стрийт, малко по-нагоре от Тотнъм Корт Роуд, в една зимна съботна вечер. Жената беше много прилична на вид, само дето шапката й беше килната на една страна, държеше се важно и наперено и беше страшно пияна. Полицаят, който участвуваше в изхвърлянето й, я помоли да се „маха“. Тя го нарече грубиян и го попита дали според него това е най-подходящият тон да се разговаря с дами. И го заплаши, че ще се оплаче на своя братовчед, председателя на камарата на лордовете.
— Добре, добре, ето оттук се отива при председателя на камарата на лордовете — отвърна полицаят. — Най-добре е аз да ви заведа там — додаде той и я хвана за ръката.
Тя залитна и една не падна. За да я задържи, полицаят я прихвана през кръста. Тя го прегърна през рамо и двамата се завъртяха няколко пъти на едно място. В това време една латерна на отсрещния ъгъл засвири валс.