Санаториумът на д-р Господов
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Санаториумът на д-р Господов». Краткое содержание книги:
— Очите изгоряха последни.
После той се зае да рисува други сюжети, от които нищо не излезе и на края захвърли художническия си инвентар зад вратата, и въздъхна с облекчение. Доктора го запита защо повече не рисува, а той му се озъби:
— А ти защо не вземеш да се излекуваш!
Огънят в камината стана толкова буен, че те трябваше да дръпнат креслата си назад.
Отвъд коридора се чу щракане на ключалки. Учителя погледна към завесата, където стоеше скрит Гърбавия и се усмихна съжалително.
— Господин Акрабов пак брои парите си! — каза той. — Всеки следобед по това време ги проверява!
— Улеснява наследниците си! — забеляза Доктора.
— Куфарите му са пълни с банкноти, пачки, фишеци, пачки, фишеци, оня ден го видях през прозореца… казва, че е продал триста декара имот, две мелници и… — Учителя не знаеше защо говори това. Просто нещо трябваше да се приказва.
— И пак няма да му стигнат да си купи място на оня свят! — добави с нескрита злоба Доктора.
— Ти нали ще си купиш! — каза Учителя, без да го погледне. От онзи ден не можеше да понася нито Доктора, нито Философа.
Доктора не отговори, защото в този миг се чу шум в коридора, той разбра, че това ще е Акрабов, стана от креслото и забърза към стъклената врата, за да погледа сеир.
В коридора вече излизаше земевладелецът Акрабов, наметнат с тежка кожена шуба, с огромен бастун. Той съзря кръста, дръпна се уплашен назад, после отведнъж коленичи сам в коридора, прекръсти се и го целуна. Доктора се изсмя.
— Хареса си го! — каза той. — Този ще целуне и дявола по задника! Хайде, прибери си го, няма да си поръчваш друг, хайде…
Акрабов вдигна тържествено кръста и го внесе в стаята си. След това влезе в хола бавно, с мъчително достойнство. Доктора го изглежда хапливо и докато сядаше на мястото си, му каза:
— Сега остава да си поръчаш и ковчег!
Акрабов беше по-едър от всички други, почти грамаден, с широки плещи и дълги, силни ръце. Той приближаваше петдесетте, но върху косата му нямаше бял косъм, а широкото селско лице руменееше като лице на гимназист. Изглеждаше тежък, внушителен човек, с господарски навици!
Той не отвърна веднага на Доктора, а седна, облегна се хубаво, като гледаше камината и едва тогава каза:
— Поръчан ми е, Докторе! Но ако ти си забравил да си поръчаш, сбъркал си, има криза с дървения материал! — От играта на пламъците лицето му изглеждаше още по-внушително и строго със свъсените грамадни вежди, и твърдия осезаем поглед.
Говореше басово, с приятен текбър и макар че беше от Горнооряховско, предпочиташе екането.
Без да погледне някой от останалите, които бяха заобиколили камината, той добави:
— С кръст шега не бива! И рогатият се плаши от него!
Доктора обърна блестящите си очи към него:
— Мръдна ти душичката, а, българино!
Акрабов се наведе напред, взе една цепеница и я хвърли в огъня.
— Ние селяните, Докторе, сме по-близо до земята и не се плашим от нея! А кръстът си е свят знак! — Той като че иронизираше.
Доктора се засмя хрипливо, невесело:
— Свят знак! Единствените свещени знаци за тебе са в куфарите ти!
Сега Акрабов повдигна господарски глава и каза:
— Що! Имам си ги, мои са! Пречат ли ти нещо!
Имаше вид на човек, който води този разговор между другото, а мисълта му е заета с по-сериозни теми.
Гърбавия, който се умори да стои зад завесата, не можа да издържи повече. Той смяташе, че неговото „отмъщение“ ще има невероятен ефект и беше отчаян от хладнокръвието, с което посрещнаха кръстовете. Дръпна завесата и изтича предизвикателно срещу тях, като се хилеше.
— Как сте, братлета? — Гласът му затрепера неврастенично. — Харесаха ли ви мостричките? Иде ми отръки, а? Па да видите как умея да ги побивам! Ако искате може и да ги катраносам, по сто годни ще стърчат над вас, като паметници! Смейте се де!
Философа трепна с неприязън. Учителя гледаше с празно любопитство. Доктора съжалително се усмихна. А Акрабов изгледа строго Гърбавия от горе до долу и неочаквано се разсмя:
— Бога ми, Симчо, ти си бил жив глупак! Други барат жена му, а той си го изкарва на нас!
— Не си прав, Симчо — каза покровителствено Доктора. — Ние само искахме да ти отворим очите, да си знаеш! Въпросът не беше само за твоята жена…
— Млъкнете, че… Гърбавия настръхна и очите му потърсиха някакъв по-твърд предмет.
Доктора стана, отиде при него и се опита да го хване подръка.
— Слушай, Симчо — каза той, като се усмихваше лукаво и намигаше на останалите, — я седни тука… ние сме си наши хора, няма защо да се сърдиш… въпросът беше съвсем прост… Съгласен ли си ти, който от нас остане последен, той да те замести при жена ти!