Санаториумът на д-р Господов
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Санаториумът на д-р Господов». Краткое содержание книги:
Лицето му се въртеше ту към един, ту към друг и казваше: „Вие разбирате, че аз трябва да ви говоря нещо, все едно какво и все едно дали ще го чуете, както и на мене ми е все едно дали ще живеете, или ще умрете! Какво ще ви разпраям, мисля, че всичко ви е ясно!“
Може би ги ненавиждаше, а може би постъпваше разумно, като никога не се застояваше при тях повече от десетина минути. Визитите му бяха съвсем формални и веднага след тях той хукваше с пушката си нагоре по билото. Изглежда, че и управителството и собственичеството на санаториума му тежеше. Беше ги предоставил на Немия. Лекуването — на природата.
Той отиде най-напред при Акрабов.
— Как сте? Изглеждате великолепно! Браво! Браво! — Дори не го погледна, а разбута с крак догарящите дърва в камината.
Отначало болните се обиждаха от пренебрежението и от нескрития, дори ясно фалшив тон на управителя. После това някак им хареса.
Акрабов се изкашля и с най-строг вид каза:
— Господин управител, днеска манджата нещо…
Онзи не го доизчака, обърна се към всички:
— Много моля за извинение, господа! Днес храната не беше на висота… знаете, военно време, чухте одеве стрелбата, хората се бият! Бият се! — извиси глас той. — Но тази вечер сте мои гости! Ще имаме сърна! Това е такъв лукс! Царят, господа, и ние! Сърна! Независимо от това надявам се, че утре ще мога да получа нови продукти… — Той се приближи към Философа, погледна към него с далечно любопитство и неочаквано подскочи: — Великолепно! Погледнете, господа! Той никога не е имал такъв тен! Чудо! Това е салварзанът плюс боровата гора! Продължавайте да взимате, но без никакво умствено напрежение, вашето състояние все повече ми харесва…
Философа изобщо не трепна, но думите на управителя за салварзана оживиха лицето на Акрабов.
После доктор Господов младши застана пред Доктора, който го гледаше предизвикателно насмешливо.
— Как сте, колега? Може би не трябваше да напущате стаята…
— Екстра съм, колега! — отвърна със същия тон, като го имитираше, Доктора. — Да си болен доктор е голямо предимство, всичко си знаеш! Но вие изглеждате великолепно!
Управителят не го доизслуша, а заговори пак към всички:
— Съвсем скоро, господа, ще ви поканя с мене на лов… Ще отидем нагоре към скалите, уверявам ви, това ще бъде много интересно за вас… да вървим всички към билото…
— А защо не и по-нагоре! — забеляза Доктора.
Последен беше удостоен е лекарско внимание Учителя. Управителят спря пред него и вече малко студено каза:
— Вие също изглеждате много добре…
Учителя знаеше последното съдържание на тази фраза, но за да няма никакво съмнение, управителят поясни:
— Вашата предплата изтича утре… аз бих могъл да почакам, но, знаете, правилникът ме задължава… правилникът, макар че аз нямам нищо против да почакам още няколко дни… Може би ще ви пратят пари?
Учителя се разтрепера. Беше му непоносимо, че управителят дръзна да говори пред всички.
— Едва ли, господин докторе… — отвърна той, като се мъчеше да не заплаче, но сълзите отведнъж го задушиха. — Те се надяваха, че ще умра по-рано! Не може ли някак утре да умра?
— Глупости! — каза управителят. — Вие ще живеете още много! Вярно, състоянието ви е малко особено, но какви по-тежки случаи са оздравявали…
Учителя се овладя в най-последната секунда.
— Ще може ли утре следобед санитарят да ми свали багажа?
— Как! Това е лудост… — Управителят разтърси с негодувание глава. — Разбира се, санитарят ще бъде на ваше разположение и даже ще ви качи на влака… Той мина зад гърба на другите и като бързаше да се измъкнем, каза: — Салварзанът е чудесно лекарство! Опитвайте всички! Аз ще изтичам за вечерята и ще ви помоля при гонга всички да бъдете точни! Сърната не чака, господа! — Той изхвръкна навън така, както беше влязъл. Немия бавно го последва и затвори безшумно вратата.
Учителя по рисуване отведнъж се олюля и едва приседна на своя стол. Идеше му да изтича към терасата и да не се върне повече. Чувствуваше се сам, изоставен и проклет, самотно голо животно, което зъзне пред настъпващия безмилостен студ.
— Ето един, който не е никак сантиментален! — каза Доктора.
Акрабов имаше някаква нова идея. Лицето му вече я отразяваше, той гледаше втренчено във Философа, после приближи внимателно към него и му каза:
— Нали имаше една доза салварзан в повече, продай ми я!
— Нямам нищо излишно! — отвърна Философа, без да го погледне.