Вълшебната лампа на Аладин
- Автор: Лассвиц Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Тончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебната лампа на Аладин». Краткое содержание книги:
— Ние също сме подчинени на законите на развитието чрез приспособяване.
— А можеш ли още да изпълняваш заповедите ми?
— Мога да направя всичко, което заповядаш, доколкото то не противоречи на природните закони.
— И тъй, вие си пожелавате… — подканих аз тихо. Жените мълчаха и се споглеждаха. Аландер ги изпревари.
— Слушайте, вашият дух ми изглежда съмнително образован. Искаме веднага да разберем дали е истински. Я го накарайте да сложи на масата триста хиляди марки в злато.
— Робе на лампата — заповядах аз, — донеси триста хиляди марки в злато.
— Не мога, господарю — отвърна духът, — това противоречи на закона.
— Как така?
— Цялото монетно злато е нечия собственост. Нямам право никому да я отнема.
— Тогава донеси го в пари.
— Не мога, това би било срещу закона за неизменното запазване на веществото.
— Извади го от земята!
— Не мога. За това е необходима повече механична работа, отколкото е натрупана в сегашното ми тяло. Това би противоречало на закона за запазване на енергията.
— Нещастен роб — съжалих го аз, — а защо на Аладин можа да го донесеш?
— По онова време още нищо не се знаеше за запазването на веществото и енергията.
— Как, нима твърдиш, че тези природни закони тогава не са били валидни?
— Природните закони — отговори духът — не са нищо друго освен израз на научното съзнание на едно определено време. В трансценденталното си съзнание аз съм независим от това, но по отношение на дейността си във времето, във вашето време, аз не бива да нарушавам условията, които са основните стълбове на съвременната култура. Ние не можем да се връщаме към безкритичния светоглед на една отминала епоха.
— Забележителен роб е все пак вашият дух — възхити се Аландер. — Той е десет пъти по-умен от вас, трансценденталпсихолозите. Я го попитайте нещо, което едва бъдещето ще открие.
— Робе на лампата, на какво се дължи гравитацията на телата?
— Не мога да ти кажа. Би противоречало на закона за последователното развитие на математическите природни науки, ако днес вече някой го знае.
— Голям хитрец! Оставете го да си върви!
— Не, не! — извикаха жените. — И ние искаме да си пожелаем нещо.
— Заповядайте — съгласих се аз доста омърлушен, — ако въобще има смисъл!
— Кажи му сега да ни пренесе и четиримата в Неаполския залив.
— Чуваш ли, робе, какво заповядва жена ми, подчини се!
— О, господарю, това е срещу законите на механиката.
— Тогава ни докарай до лунатично състояние и отведи астралните ни тела там!
— По-рано можех всичко да правя, защото всичко се смяташе за възможно. Сега мога да отделям астрално тяло само при такива хора, чиято нервна система е предразположена към това. От уважаемите присъствуващи обаче никой няма заложби на медиум.
Жена ми сви рамене и рече:
— Вече си мислих, че пак нищо няма да стане. Няма да ида в Италия.
Беснеех вътрешно срещу дегенериралия дух и си пожелавах да не бях докосвал никога лампата. Въздъхнах. Аландер потри ръце с усмивка и подхвърли:
— Като че ли зле ви се отразява духът. Изглеждате вече съвсем разстроен. По-добре да бяхте си избрали ябълката на живота. Е, Хелене, сега ти си на ред, може би ти ще успееш.
Госпожа Аландер подпря ръка на масата и подръпна замислено къдричките на челото си.
— Съвсем не зная какво да си пожелая — колебаеше се тя. — В Италия духът не може да ни заведе, ала ще ни накара да се пръснем от яд. Може би ще успее да ни осигури някакво универсално средство?
— Робе, донеси животворен еликсир!
— Господарю, такъв нямат. В днешно време има само специалисти.
— Нещо друго желаете ли, госпожо професорша? Съжалявам много…
— Ех, както и да е — въздъхна Хелене и отново посегна към ръкоделието си, — всъщност аз съм напълно задоволена и в момента нищо повече не ми трябва.
Кълбото падна под масата.
— Аха — досети се моята съседка, — бих си пожелала все пак кълбото ми да не може повече да пада.
— Робе — предадох молбата й аз, — ти чу, подчини се!
— Господарю — отвърна духът жално, — не мога да го направя, би било против законите на Галилей за свободното падане и против естествената история на женските ръкоделия.
— По дяволите — извиках възмутено, — какво всъщност можеш, мързеливецо?
— Всичко, което не накърнява даден закон, удостоверен от съзнанието на епохата. А ми е отредено да бъда спасен, когато господарят ми не може да назове повече нито едно желание, при чието изпълнение аз да не наруша с намесата си причинната взаимовръзка на света.
— Ами тогава — промълвих отчаян — вдигни поне кълбото, това положително няма да противоречи на нито един закон.