Вълшебната лампа на Аладин
- Автор: Лассвиц Курт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Тончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебната лампа на Аладин». Краткое содержание книги:
— Съжалявам. На тебе ти липсва органът за вяра в науката. Но вие, госпожо Аландер, вие сте непредубеден човек и няма да се съмнявате в духа на лампата.
— Знаете ли — поколеба се госпожа Аландер, — ако трябва да съм съвсем откровена, не разбрах съвсем вашата учена реч, би трябвало най-напред да я прочета напечатана. Ще кажа съвсем простичко — ако историята беше истинска, магьосникът щеше сам да си донесе лампата, а нямаше да се сети първо за Аладин.
— Жалко! Струва ми се, че говорих толкова популярно! Вашето възражение впрочем съвсем не е неоснователно, защото при всички мистични операции е необходим, както сочи практиката, медиум, и сигурно магьосникът се е бил убедил, че Аладин е подходящ за такова нещо. Също и запалването на съчки върху каменната плоча пред входа говори в полза на това, че Аладин е действувал в лунатично състояние. Как иначе би могъл да издържи гладен три дена?
— И какво е станало с лампата след смъртта на Аладин?
— Изглежда, преди това той лично я е хвърлил в Тигър, за да предотврати злоупотреба.
— А как изобщо обяснявате съществуването на подземието и поставянето на лампата там? — поинтересува се Аландер.
Този въпрос малко ме смути. Затова най-напред вдигнах за шести път кълбото на усърдната си съседка и после казах:
— Бих могъл да изтъкна, че тук просто трябва да приемем един исторически факт. Пък и от теоретична гледна точка все пак е ясно: така, както растението трябва да има подходяща почва за развитието си, както трансценденталният дух не може да изгражда тялото си от чист въздух, а се нуждае от майчината утроба, точно така и металното тяло на лампения дух може да бъде създадено само в подходящата обстановка. Навярно там е имало трансцендентална златарска работилница, за което говори и наличието на скъпоценните плодове. Египетският папирус, от който т.нар. магьосник е почерпил знанието си, е бил може би геологическа карта на древността, съставена чрез ясновидството.
— Не можете да бъдете оборен — засмя се Аландер, все още невярващ. — И тъй, искам да пожертвувам ето това вече малко засегнато място за вашия опит. Сега вече наистина съм любопитен по какъв чудотворен начин ще пресъздадете духа.
— Това е отлично! Това е чудесно! — извикаха в един глас жените.
Поставих лампата пред себе си на масата. Церемониално приближих ръката си до нея. Никой не помръдваше. Стана ми все пак малко страшно. Не е ли светотатство да предизвикваш отвъдния свят, да повдигнеш булото на Изида от царството на духовете? А и не излагах ли присъстващите на непозната опасност? Ала се налагаше да се потвърди една научна теория, трябваше да стане! А ако опитът не успееше? Ако духът е изтърпял наказанието си и е оставил след себе си само празната обвивка? Така щеше все пак поне това да бъде установено. Видях очите на жените, насочени с очакване към лампата. И тях ги беше страх. Само Аландер пушеше невъзмутимо.
— Недей силно — пошушна жена ми.
Аз леко погладих с пръст лампата, два-три пъти, натиснах по-силно. Прибягнах до помощта на цялата ръка. Духът не се появяваше.
— Патината ми! — обади се Аландер предупредително.
— Прекъснахте сеанса! Потърпете още!
— Може би трябва да е запалена — предложи жена ми.
— В приказката нищо не пише за това. Но може би трябва да се държи в ръка.
— Подайте насам — предложи услугите си госпожа Аландер, която отново бе придобила смелост. — Искам хубавичко да поотрия, като майката на Аладин!
— Не вие!
Бързо взех лампата, още повече че и Аландер искаше да я обсеби. Държах я в лявата ръка, а дясната бързо прокарах няколко пъти по нея.
— Нищо ли не чувате?
— Не.
— Напротив, чуваме.
Нямаше съмнение, че от лампата напираше някакъв стържещ шум.
— Духът като че ли е ръждясал — пошегува се Аландер.
— Шт. Тихо! От лампата излиза глас.
В стаята стана съвсем тихо. Не смеехме да дишаме. Кръвта замръзна в жилите ни. Аландер се наведе силно напред.
— Робът говори арабски — уточни той.
— Дух на лампата, говори немски! — заповядах аз тържествено.
От лампата тихо, но ясно доловимо прозвуча:
— Аз съм робът на лампата и съм готов да служа на всички, които са господари на лампата.
— Къде си ти, дух?
— В лампата.
— Защо не се показваш?
— Не ми е позволено. Щом стана осезаем за всички човешки сетива в помещението, ще бъда изложен на законите на природата и обществото, които са валидни в момента. Понеже в модерната държава няма робство, след превръщането си в човек бих бил свободен. Затова ми е повелено да се въплъщавам само в звук.
— Как? Значи и царството на духовете напредва.