Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Началото на моя духовен път

Социалният активизъм и обсъждането на конструктивни промени в света заемаха централно място в живота на семейството ми, докато растях в Лос Анджелис. Щедростта, сърдечността и общностните ценности на родителите ми оказаха силно влияние върху мен и двамата ми братя. В гимназията аз взех участие в протестите против войната във Виетнам и в бойкоти на бизнес корпорации, които плащаха несправедливо на чернокожите; бях член на Конгреса на чернокожите работници и сред учредителите на комитета „Хариет Тъбман“ в колежа. Във всички тези и други обществено приемливи дейности през 60-те и 70-те години участвах с ентусиазъм. Семейството и приятелите ме познаваха като агностик, затова неортодоксалните ми духовни интереси бяха изненада колкото за тях, толкова и за самия мен.

В началото на 70-те учех микробиология в Южнокалифорнийския университет — време, когато пушенето на марихуана беше нещо нормално. Докато учехме за психичните болести, започнах да се питам дали отзвуците от видения, преживени от мен в детството, говорят за патологични проблеми. Намалих пушенето с надеждата, че картините и гласовете ще изчезнат — те обаче се засилиха.

За да си покривам разходите, реших да продавам марихуана. Не след дълго разпространявах из Вашингтон, Атланта, Нашвил, Ню Йорк и Лос Анджелис.

Нещо обаче се случи и вече нямаше как да пренебрегвам това, което ставаше в мен, или да го отдавам само на тревата. В продължение на около година често бях имал един и същи сън — трима мъже ме гонеха и аз винаги се събуждах, преди да ме хванат. Всеки следващ път обаче те се приближаваха все повече; и една нощ ме хванаха. Докато се съпротивлявах, с крайчеца на окото си виждах малка шатра със стотици познати хора, които чакаха на опашка да влязат. Закрещях за помощ и те погледнаха към мен, но един по един ми обърнаха гръб. Изведнъж двама от мъжете ме притиснаха здраво, а третият ме прободе с нож в сърцето. Болката беше ужасна. Аз извиках — и умрях.