Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Бенедикт отпи от кафето.
— Вярно ли е, че си единственият началник на отдел, който не е инженер?
Сандърс се усмихна.
— Точно така. Започнах в маркетинга.
— Не е ли необичайно? — попита Бенедикт. — Не чак толкова В маркетинга отделяхме доста време, за да проумеем какви са характеристиките на новите изделия, но повечето от нас не умееха да разговарят с инженерите. Докато аз можех. Нямам представа защо. Образованието ми не е техническо и въпреки това говорех с тях. Знаех само колкото да не ме будалкат. Затова скоро се оказа, че с инженерите общувам само аз. И преди осем години Гарвин ме попита дали ще оглавя един от отделите. Ето как стана.
Телефонът даде свободно. Сандърс погледна часовника си. В Куала Лумпур беше почти полунощ. Надяваше се, че Артър Кан не е заспал. Миг по-късно нещо щракна и един уморен глас каза:
— Хм. Ало!
— Артър, обажда се Том. Артър Кан се прокашля.
— О, Том, добре. — Пак суха кашлица. — Получи ли факса?
— Да.
— Значи знаеш. Не разбирам какво става — каза Кан. — Цял ден бях в цеха. Наложи се, защото Джафар го няма.
Мохамед Джафар, много способен младеж, беше майстор на поточната линия в малайзийския завод.
— Няма ли го? Защо? Чу се пукот.
— Проклели са го.
— Не разбрах.
— Братовчед му го проклел и затова Джафар не идва на работа.
— Какво?
— Да, ако щеш, вярвай. Разправя, че братовчедът и братовчедката му от Джохор наели врачка да му направи магия. Джафар изприпка до Оранг Асли, където докторите щели да я развалят. Местните имат болница в Куала Тингит, в джунглата, на около три часа път от Куала Лумпур. Много е прочута. Политиците тичат първо там, когато се разболеят. Джафар отиде да се лекува.
— И колко време ще продължи лечението?
— Един Господ знае. Другите работници ме уверяват, че вероятно ще се оправи за около седмица.
— А какъв е проблемът с производството, Артър?
— Не зная — отвърна Кан. — Може би няма проблем. Но изделията са много бавни. Когато вземаме пробни бройки, непрекъснато получаваме време на търсене над зададените сто милисекунди. Не знаем защо скоростта е малка, не знаем на какво се дължи отклонението. Но тукашните инженери предполагат, че проблемът е в съвместимостта на чипа на контролера, който управлява оптиката за разделяне, с програмата на СД-устройството.
— Значи смяташ, че чиповете на контролерите не струват? Чиповете се произвеждаха в Сингапур и се доставяха с камиони през границата до завода в Малайзия.
— Не зная. Или не струват, или в кода на устройството има програмна грешка.
— Ами трептенето на екрана? Кан се изкашля.
— Мисля, че проблемът е в проекта. Том. Просто не можем да го правим. Шарнирните съединители за екрана са монтирани вътре в пластмасовия кожух. Би трябвало да поддържат електрически контакт, независимо как се движи екранът. Но ток ту има, ту няма. Като движиш шарнира, екранът светва и угасва.
Лицето на Сандърс ставаше все по-мрачно.
— Проектът е съвсем стандартен, Артър. Всеки преносим компютър по света е със същото шарнирно съединяване. Технологията е усвоена от десет години.
— Известно ми е — каза Кан. — Но при нас не се получава. Направо полудявам.
— Изпрати ми няколко бройки.
— Вече съм ти пратил по „Ди Ейч Ел“. Ще ги получиш до довечера или най-късно утре.
— Добре — отговори Сандърс и след кратка пауза попита: — Имаш ли някакво предположение, Артър?
— За работата ли? Ами в момента можем да произвеждаме зададените количества, но скоростта на устройствата е с трийсет до петдесет на сто по-ниска от спецификациите. Лоши новини. СД-устройството не е някаква новост, Том. То е само малко по-добро от това, което „Тошиба“ и „Сони“ вече са пуснали на пазара. Пък и техните са много по-евтини. Оттам идват големите проблеми.
— Колко време ни трябва — седмица, месец?
— Един месец, ако не се наложи промяна в проекта. Иначе ще ни трябват примерно четири месеца. А ако проблемът е в чипа, може да се проточи и цяла година.
Сандърс въздъхна.
— Ама че работа!
— Това е положението. Не се получава и не знаем защо.
— На кого още си казал? — заинтересува се Сандърс.
— На никого. Само на теб, приятелю.
— Много ти благодаря.
Кан се изкашля.
— Сигурно ще си мълчиш, докато не обявят сливането?
— Не зная. Не съм сигурен, че ще успея.
— Е, от мен няма да се разчуе. Уверявам те. Ако някой ме пита, ще кажа, че нямам представа. То си е точно така.
— Добре. Благодаря, Артър. Пак ще ти се обадя.
Сандърс затвори телефона. „Туинкъл“ представляваше голям проблем за политиката на фирмата поради предстоящото сливане с „Конли-Уайт“. Сандърс не знаеше как да постъпи. Въпреки всичко трябваше да се заеме с проблема съвсем скоро. Фериботът изсвири, той вдигна поглед и видя пред себе си черните купчини на Колман Док и небостъргачите в центъра на Сиатъл.