Изследователският отряд

— Опитвам се да намеря някакъв изход. Попаднах в мръсна и неприятна история, ако се вземе под внимание и наказанието, което ме очаква за незаконната колонизация. Най-логично е да ви убия.

— Напълно те разбирам — проговори бавно Рон. — Но ако става дума за това, то дулото на моя взривател е насочено от джоба ми към корема ти.

Хейджънс повдигна рамене.

— Напълно е възможно моите съучастници да се появят преди вашите приятели. И се боя, че ще се окажете в незавидно положение ако ви видят да седите до трупа ми.

Рон кимна в знак на съгласие.

— Това също е истина. Сигурно, вашите земляци няма да ми се зарадват. Виждам, че вие не сте от хората, които губят самообладание, дори когато срещу тях е насочен взривател. Но от друга страна лесно бихте ме убили, когато идвах насам. Аз тогава нищо не подозирах. Но ми се струва, че това не влиза в намеренията ви.

Хейджънс отново вдигна рамене.

— Както знаете — продължи Рон, — Секретът на добрите отношения между хората се крие в отлагането на кавгите. Нека засега да отложим обсъждането на въпроса, кой кого ще убие. Казвам съвсем честно, при първа възможност ще ви изпратя на топло в затвора. Незаконната колонизация е лоша работа. Но вие също имате намерение да предприемете нещо против мен. На ваше място бих направил същото. А засега предлагам да сключим примирие.

Хейджънс продължи да мълчи.

— Тогава аз ще започна първи — в гласа на Рон се прочете раздразнение. — И така… — Той извади ръката си от джоба и постави на масата джобния взривател. После погледна предизвикателно Хейджънс.

— Дръж го при себе си — каза той. — Лорън II не е място, където може дълто да се живее без оръжие. — И той се обърна към шкафа и попита: — Искате ли да хапнете нещо?

— С истинско удоволствие.

Хейджънс извади от шкафа два пакета и ги сложи в нагревателя. После постави на масата две чинии.

— Но поне знаете ли какво е станало със законната колонизация? — поинтересува се Рон. — Разрешението им е дадено преди осемнадесет месеца. Кацнали са с всичси необходими съоръжения и запаси. Оттогава на Лорен II са били четири кораба. Тук трябва да има няколко хиляди роботи, които би трябвало да очистят и подготвят няколко стотин квадратни мили и да построят площадка за кацане, съоръжена с решетка, а аз не забелязах дори сигнален маяк, който да сочи мястото за кацане. От високо не се забелязват изсечените участъци. Корабът на Крит Лайн бе на орбита цели три дни в търсене на място, където да ме спуснат. Представяте ли си само състоянието на пилота — беше бесен! Вашият сигнален лъч е единствения на тази планета и на него се натъкнахме случайно. Какво ли е станало?

Хейджън продължи мълчаливо да готви вечерята и след малко сухо отвърна:

— На тази планета може да има стотици колонии и никоя да не подозира за съществуването на другите. Може само да се досещаме, какво е станало с роботите. Подозирам, че са се сбъскали със сфиксовете.

Рон застина с вилица пред устата.

— Аз много четох за тази планета, когато се готвех за доклада. Сфиксовете са представители на местната фауна, свирепи, хладнокръвни месоядни с особени гени, които се различават от тези на нашите гущери. Ловуват на глутници. Възрастните екземпляри тежат от седемстотин до осемстотин фунта. Могочислени са и смъртоносно опасни. И затова на хората досега не е давано разрешение за заселване. Тук могат да преживеят само роботи, тъй като са машини. А какво животно ще напада на машина?