Изследователският отряд

Хейджънс се тресеше от смях.

— Рон! Ти си долен лъжец! — успя да каже по едно време. — Та нали е доста неразумно от твоя страна да поставяш такова петно на безупречната си досега репутация, само и само да ме спасиш. Ти не се държиш като разумно животно, Рон. Но аз знаех, че от тебе няма да стане разумно животно, когато настъпи труден момент.

Рон се смути.

— Но това е единственият изход от възникналата ситуация и той е напълно приемлив и възможен.

— Приемам го — каза с усмивка Хейджънс, — и ти благодаря, тъй като това ще даде на няколко поколения хора да живеят по-човешки на планетата. Приемам го, защото, ако искаш да знаеш истината, това ще спаси Ситка Пит, Сурдо Чарли, Фаро Нел и Найджъл, които съм докарал тук незаконно.

Нещо меко и приятно се допря до колената на Рон. Мечето го блъскаше и искаше да се приближи до лакомото парче. Накрая успя да стигне огъня. Рон се изтърколи на земята, но детето нищо не забелязваше и с упоение задиша благоуханната миризма.

— Плесни го, както трябва — посъветва Хейджънс, — и веднага ще се дръпне.

— За нищо на света — възмути се Рон без да помръдне, — за нищо на света. Той е мой приятел!