Празник в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Празник в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив се запита дали Рурк е собственик и на тази сграда, но побърза да прогони мисълта, когато се приближи до апартамент 18Б.
Забеляза примигването на зелената лампичка, което означаваше, че алармената система е изключена. Натисна звънеца и инстинктивно застана встрани от вратата. Не чу позвъняване и реши, че апартаментът е звукоизолиран. Никой не можеше да чуе какво става вътре. Усети странно безпокойство, извади шперца и отключи вратата.
Застана на прага и извика. Помисли си, че в най-лошия случай ще изплаши спящата собственичка, която ще се нахвърли върху нея със самоделна шокова палка или с кухненски нож.
— Госпожице Холи, къде сте? Аз съм от полицията. Съобщиха ни за скандал във вашето жилище. — Тя нареди на осветлението да се включи и лампите в хола проблеснаха.
Обзавеждането беше семпло, но елегантно. Телевизорът беше включен, даваха някакъв архивен филм. Изключително красиви мъж и жена се въргаляха голи върху легло, обсипано с листенца от рози и театрално стенеха.
Върху масичката пред канапето със светлозелена тапицерия беше поставена купичка с желирани бонбони. Около нея бяха подредени няколко сребърни свещника, а червените свещи в тях бяха с различна височина.
Помещението ухаеше на боровинки и на бор.
Уханието се носеше от миниатюрна елха, която лежеше преобърната пред прозореца. Разноцветните електрически лампички и стъклените ангелчета с усмихнати лица бяха счупени, клонките бяха прекършени.
Под коледното дръвче бяха затиснати десетина празнично опаковани пакета.
Ив извади оръжието си и обиколи помещението. Не забеляза други признаци, подсказващи, че тук се е случило нещо нередно. Мъжът и жената на екрана очевидно достигнаха върховния момент и нададоха гърлени, животински звуци. Ив заобиколи телевизора и напрегнато се заслуша.
Отнякъде долиташе тиха, монотонна музика — беше една от баналните коледни песнички, които звучаха навсякъде по време на празниците.
Младата жена вдигна оръжието си и пристъпи в малкия коридор. Съзря две открехнати врати. Надзърна в първото помещение и видя умивалник, тоалетна и вана от блестящо бял порцелан. Притисна гръб към стената и пристъпи към стаята, откъдето се носеше музиката.
Още преди напълно да отвори вратата, подуши характерната миризма на смъртта и разбра какво ще види.
Предпазливо прекрачи прага, без да изпуска оръжието си, готова да го използва при най-малкия признак за опасност. Ала нещо й подсказваше, че е сама с мъртвата Мариана Холи. Въпреки това надникна в дрешника и зад завесите, сетне претърси целия апартамент.
Едва тогава се върна в спалнята и се приближи към леглото.
Хрумна й, че управителят има право — Мариана действително е била много хубава — не някоя зашеметяваща красавица, а симпатична жена с мека кестенява коса и тъмнозелени очи. Смъртта още не я беше обезобразила.
В изцъклените й очи се четеше страх както в очите на повечето мъртъвци. Лицето й беше восъчно бледо, начервените й устни и страни изглеждаха някак абсурдно. Косата й беше прикрепена с блестяща шнола във формата на елха, върху която бе „кацнала“ миниатюрна позлатена птица.
Беше гола, тялото й беше обвито като коледно дръвче със сребриста гирлянда. Докато оглеждаше синините около шията й, Ив се запита дали не е била удушена именно с гирляндата.
Забеляза протритата до кръв кожа на китките и глезените на жертвата, което подсказваше, че жената е била вързана и се е опитвала да се освободи.
Музиката долиташе от радиото до леглото, певецът пожелаваше весела Коледа на всички, които го слушаха.
Ив въздъхна и извади комуникатора си.
— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас. Извършено е убийство.
— Денят започва прекрасно, няма що. — Полицай Пийбоди прикри прозявката си и мрачно огледа жертвата. Въпреки безбожно ранния час униформата на Пийбоди беше идеално изгладена, а тъмнокестенявите й къдрици — грижливо сресани.
Само гънката от възглавницата, все още отпечатана върху страната й, издаваше, че е била принудена набързо да напусне леглото.
— Какво да каже бедната жена, чийто ден е завършил фатално… — промърмори Ив. — Предварителният оглед показа, че смъртта е настъпила точно в полунощ. — Отдръпна се, за да позволи на хората от отдела по съдебна медицина да огледат трупа и да потвърдят предположението й. — Жертвата е била удушена, а липсата на наранявания, получени при самоотбрана показва, че жената е започнала да се съпротивлява след като са я завързали. — Повдигна левия глезен на мъртвата и огледа нараняването. — При прегледа установих още, че жертвата е била изнасилена анално и вагинално. Апартаментът е звукоизолиран — дори да е крещяла, никой не е чул писъците й.