Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Казах ли ти? — извърна се към Тамара по-малката сестра. — Дотогава ще сме остаряли!
Самолетът внезапно се разтресе и Мерилин отново се вкопчи в ръчките на креслото. Очите й пробягаха по вътрешността на салона. Фактът, че никой не изглеждаше разтревожен, мъничко я успокои. Извърна поглед към илюминатора, но навън не се виждаше нищо. Бяха навлезли в плътен слой облаци, сред които заплашително проблясваха мълнии.
Движеха се в южна посока, турбуленцията и светкавиците ставаха все по-чести. Радиоуредбата се включи, пилотът кратко съобщи, че ще се опитат да намерят по-спокоен коридор на друга височина. Но Мерилин не изпита очакваното успокоение. Искаше й се този полет вече да е приключил.
Салонът изведнъж се изпълни от странна светлина — първият признак за реална опасност. После корпусът силно се разтресе и започна да вибрира. Неколцина от пътниците нададоха уплашени писъци, а Мерилин усети как кръвта в жилите й изстива. Ръцете й инстинктивно се протегнаха към Тамара.
Вибрацията се усили, машината започна да завива надясно с пронизителен вой на моторите. Напълно объркана и притисната към седалката, Мерилин погледна през прозорчето. Отначало виждаше само плътната пелена на облаците, после сърцето й изведнъж се качи в гърлото. Падаха! Земята се носеше срещу тях с главозамайваща скорост!…
Терез Хейгън направи опит да преглътне, но устата й се оказа суха. Секунди по-късно клепачите й потрепнаха. За миг изпита чувството на мъчителна дезориентация, после си спомни всичко. Намираше се в реанимацията.
Проблемът възникна изведнъж, без никакво предупреждение. Двамата с Матю се готвеха да вечерят навън, когато тя изведнъж усети някаква странна мокрота от вътрешната страна на бедрото си. Болка нямаше. Влезе в банята и с изненада установи, че има обилно кръвотечение. Изненадата веднага се смени от тревога, тъй като беше бременна в петия месец и знаеше какво означава подобно нещо.
След това събитията се развиха с главозамайваща бързина. Успя да хване по телефона личната си лекарка Карол Гланц, която каза, че ще я чака в спешното отделение на Манхатънската общинска болница. Там подозренията на Терез се потвърдиха. Дежурният акушер-гинеколог каза, че става въпрос за извънматочна бременност и операцията е неизбежна.
Секунди след като се върна в съзнание до леглото й се изправи една от дежурните сестри, която с усмивка я увери, че всичко е минало успешно.
— Бебето? — шепнешком попита Терез, усетила дебелите превръзки върху странно плоския се корем.
— За това ще питате своята лекарка — отвърна сестрата. — Ей сега ще отида да я информирам, че се събудихте…
Терез се оплака от сухата си уста. Сестрата й даде да смуче няколко бучки лед, чувството беше чудесно.
Затвори очи и вероятно беше задрямала, тъй като изведнъж чу гласа на доктор Карол Гланц, която се беше изправила до леглото.
— Как се чувствате?
Терез я увери, че се чувства добре, благодари за ледените бучки, после отново попита за бебето.
Доктор Гланц въздъхна и сложи ръка на рамото й.
— Страхувам се, че имам лоши новини — рече тя.
Терез замръзна.
— Типичен случай на извънматочно забременяване — продължи лекарката. — Бяхме принудени да прекратим бременността… Плодът, разбира се, нямаше признаци на живот…
Терез замаяно кимна с глава. Беше очаквала нещо подобно и направи опит да го приеме. Но за втората лоша новина се оказа напълно неподготвена.
— За съжаление операцията беше много трудна — продължи доктор Гланц. — Имахте сериозни проблеми, именно на тях се дължеше и обилния кръвоизлив… Наложи се да отстраним матката…
В първия момент Терез не разбра за какво става въпрос. Тя кимна и погледна въпросително жената с бяла престилка до леглото, сякаш очакваше някакво продължение.
— Зная, че тази новина е тежка за вас — въздъхна доктор Гланц. — Но мога да ви уверя, че направихме абсолютно всичко, което беше по силите ни…
И Терез разбра. От устата й излетя вопъл на отчаяние.
— Не!
— Зная какво ви е — отново въздъхна доктор Гланц и състрадателно я стисна за рамото. — Това щеше да бъде първото ви дете… Съжалявам много!
Терез тихо простена. Новината беше толкова ужасна, че в първия момент тя не можеше дори да се разплаче. Тялото й изведнъж се скова. Цял живот беше живяла с мисълта, че ще има много деца. Това беше част от същността й. Просто не можеше да повярва, че ще живее по друг начин.
— Мъжът ми? — успя да прошепне тя. — Той знае ли?
— Да — кимна доктор Гланц. — Говорих с него веднага след операцията. Чака ви долу в стаята, в която веднага ще ви преместим…