Мечът на Гедеон

Погледна към нишата зад импровизираната завеса от старо вълнено одеяло и се намръщи. Не беше проверявал системата от миналата седмица и нямаше желание да го прави. Беше уморен и с нетърпение очакваше вечерята. Но това самоналожено задължение отдавна му беше станало навик и накрая той се надигна, приглади дългата си права черна коса и се затътри към одеялото, иззад което се разнасяше тихо бръмчене.

С неохота отметна одеялото и вдиша слабия мирис на електроника и топла пластмаса. Погледът му се плъзна по дървеното бюро и компютърната система, мигаща с електронни светлинки в сумрака. Състоеше се от четири компютъра с различна големина, всичките куче марка, най-малко петгодишни: апачи сървър и три клиента под линукс. За неговите цели компютрите не трябваше да са бързи, а само абсолютно надеждни. Единствената чисто нова и сравнително скъпа техника в бокса беше мощен сателитен рутер.

Над компютрите висеше изящна малка графика на Уинслоу Хоумър, изобразяваща скалите по крайбрежието на Мейн — единственото нещо, останало от предишната му професия. Просто не му даваше сърце да я продаде.

Дръпна назад раздрънкания офис стол на колела, седна, вдигна крака на малкото дървено бюро, смъкна клавиатурата в скута си и започна да пише. Отвори се екран с обобщение на резултатите от търсенето: информираше го, че го е нямало шест дни.

Веднага видя, че има попадение.

Впери очи в екрана. През годините беше разработил и усъвършенствал търсачката. От последния лъжлив положителен резултат беше изтекла почти година.

Сърцето му се разтупка. Той свали краката си от бюрото и яростно затрака по клавишите. Ключовият израз се срещаше в съдържание, публикувано от Архива за национална сигурност в университета „Джордж Вашингтон“. Самият архивен материал беше класифициран, но съдържанието се публикуваше в рамките на текущото широко разсекретяване на документи от времето на Студената война по силата на Президентски указ 12958.