Пожарът

То представляваше тежка фигура, изработена от чисто злато и инкрустирана със скъпоценни камъни. Изобразяваше жена, облечена в дълга роба и седнала в малък павилион, чиито завеси бяха дръпнати встрани.

— Черната царица — прошепна нечий глас до Соларин.

Шахматистът се извърна и срещна тъмните очи и непокорната коса на Вартан Азов.

— Открита е наскоро — продължи момчето, — в подземията на Ермитажа в Санкт Петербург, заедно със съкровищата на Троя, открити от Шлиман. Казват, че някога принадлежала на Карл Велики, но била скрита дълго, чак до Френската революция. След това навярно е попаднала в ръцете на императрица Екатерина Велика. Днес я излагат за първи път. — След кратко мълчание момчето добави: — Донесли са я тук специално за нашата среща.

Ужас заслепи Соларин. Вече не чуваше нищо. С Екси трябваше да си тръгнат веднага. Защото тази фигура беше тяхна, най-важната от всички фигури, които бяха събрали и заровили. Как се бе появила в Русия, след като я бяха закопали преди двайсет години на хиляди километри оттук?

Опасно, пази се от пожара? Соларин просто трябваше да се махне веднага, да излезе на чист въздух, да вземе Екси и да замине още сега, а играта да върви по дяволите. Кат е била права, просто той не бе съумял да види цялата картина, да види дъската зад фигурите.

Шахматистът кимна учтиво на Вартан Азов и прекоси помещението обратно с няколко бързи крачки. Хвана Екси за ръка и се отправи към вратата.

— Татко — объркано възкликна момиченцето, — къде отиваме?