Безпокойство

— Щом не искате, няма.

— Ухажвам — каза Леонид Андреевич.

Пол седна.

— Кого? — попита той. — Нима Рита Сергеевна?

— Защо, това ли сте забелязали?

— Да, носи се слух.

— Само че не ухажвам нея — обидено каза Леонид Андреевич. — Ухажвам съвсем друга жена. Тя отдавна отлетя.

— Аха — каза Пол. — А вие останахте на меден месец.

— Циничен сте — каза Леонид Андреевич. — Така няма да се разберем. Я по-добре ми разкажете какво ново има днес.

— Рита Сергеевна застреля тахорг — съобщи Пол многозначително.

— Браво. Друго?

— За изминалото денонощие в поверената ми База не се е случило нищо, всичко е наред, не изпитваме нужда от нищо.

— А в базите, които не са ви поверени?

— Кои имате предвид?

— Например Земята. Или, да кажем, Дъга.

— На Земята също не изпитват нужда от нищо. Има излишък. А на Дъга… Докладите са вече в печатницата, Леонид Андреевич, след половин час ще ги прочетете лично.

— Не — каза Леонид Андреевич. — Искам първи да узная нещо. Нали сте писали съчинения за мен, Пол? Разкажете ми нещо, което го няма в докладите, нещо по-особено.

— Нима ви интересуват клюките? — осведоми се Пол.

— Много — отвърна Леонид Андреевич.

— Жалко. Клюки няма. По Д-връзката сплетни не се предават. По Д-връзката днес предават дявол знае какво.

Леонид Андреевич веднага извади тефтерче и приготви химикалка.

— Сериозно говоря — продължи Пол. — Тази нощ изведнъж прекъснаха предаването за ядрената прогноза и ни изпратиха някаква шифрограма с получател Мостепаненко. Без подател. Това се случва вече за трети път. Миналата седмица изпратиха шифрограма за някой си Херострат, а по-миналата за Пекелис. На моето запитване не отговориха. Идиотщина някаква.

— Да — каза Леонид Андреевич. — Но пък е интересно.

В тефтерчето той нарисува женска глава и под нея с печатни букви написа: ИДИОТЩИНА, ИДИОТЩИНА, ИДИОТЩИНА…

— Херострат… — каза той. — Кой е пък този Херострат? Онзи ли? В светлината на съвременната физическа теория може да се предположи…

— Някой идва — каза Пол и Леонид Андреевич млъкна.

В кабинета тичешком влезе човек.

Леонид Андреевич не го познаваше, но си личеше, че идва от гората и е развълнуван. Леонид Андреевич изпъна гръб и пъхна тефтерчето в джоба си.

— Връзка! — каза човекът, задъхвайки се. — Кога ще има връзка, Пол?

Беше облечен в гащеризон, откопчаната качулка висеше на гърдите му върху ремъка на радиостанцията. От обувките до кръста в комбинезона му се бяха набили бледорозови филизи, около десния му крак се виеше оранжева лиана, която се влачеше по пода и приличаше на пипало на самата гора, което сега ще се изпъне и ще повлече човека обратно през коридорите на управлението, надолу по ескалатора, покрай хангара и работилниците, пак надолу по другия ескалатор и през летището към пропастта, към кулата на лифта, но не в лифта, а покрай него надолу…