Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Искам ново начало.
Джо отново отпи от кафето си, явно размишлявайки над отговора й, но за учудване на Кейти не попита нищо повече. Само кимна.
— Разбирам. Понякога човек наистина се нуждае от ново начало. И според мен това е достойно за възхищение. Много хора нямат смелостта да постъпят така.
— Смяташ ли?
— Сигурна съм — отвърна Джо. — Е, какво смяташ да правиш днес? Докато аз хленча, разопаковам и чистя с разранени ръце.
— По-късно ще ходя на работа. Нищо интересно. Трябва да се отбия до магазина за някои неща.
— Във „Фишър“ ли ще ходиш, или ще отскочиш до града?
— Във „Фишър“.
— Запозна ли се със собственика? Мъжът с прошарената коса?
— Да, виждала съм го един-два пъти — кимна Кейти.
Джо допи кафето си и остави чашата в мивката, сетне въздъхна.
— Така — оповести тя унило. — Стига съм отлагала. Ако не започна веднага, никога няма да приключа. Пожелай ми късмет.
— Късмет.
Джо й махна с ръка:
— Радвам се, че се запознахме, Кейти.
От прозореца на кухнята си Кейти видя Джо да изтупва чергата, която бе захвърлила настрани преди малко. Стори й се доста приветлива, но не беше сигурна, че е готова да има съседка. Приятно беше някой да те посещава от време на време, но вече бе свикнала да бъде сама.
От друга страна, обаче, съзнаваше, че ако живееш в малко градче, самоналоженото усамотение не може да продължи вечно. Налагаше се да ходи на работа, до магазина и да обикаля града; някои от клиентите на ресторанта вече я познаваха. Пък и честно казано, беше й приятно да разговаря с Джо. Кой знае защо й се струваше, че у нея има нещо по-дълбоко, което не се забелязва на пръв поглед, нещо… вдъхващо доверие, макар да не можеше точно да го обясни. И тя беше сама жена като нея, което определено бе плюс. Кейти не искаше дори да си помисли как би реагирала, ако в съседната къща се беше нанесъл мъж, и се озадачи как така изобщо не й беше хрумнала такава възможност.
Изми чашите от кафе в мивката и ги прибра в бюфета. Действието й се стори съвсем обичайно — да прибира две чаши от кафе сутрин — и за миг усети да я поглъща животът, който бе оставила зад гърба си. Ръцете й се разтресоха, тя ги стисна една с друга и си пое няколко големи глътки въздух, докато най-сетне престана да трепери. Преди два месеца не би успяла да го постигне, дори преди две седмици не би била в състояние да се овладее. И макар да се радваше, че пристъпите на тревога вече не я връхлитат толкова неумолимо, фактът, че се владее, показваше също, че започва да свиква тук, а това я плашеше. Защото ако привикнеше и се почувстваше уютно, можеше да свали гарда, а не биваше да допуска подобно нещо.
Въпреки това се радваше, че се е озовала в Саутпорт. Беше малко историческо градче с население от няколко хиляди човека, разположено в устието на река Кейп Фиър, където тя се вливаше в Интракостал. Имаше тротоари и дървета със сенчести корони, а в песъчливата почва растяха цветя. От клоните на дърветата висеше испански мъх, а по набръчканите стволове пъплеше кудзу. Децата караха велосипедите си и ритаха топка по улиците, удивиха я и многобройните църкви — имаше по една на почти всеки ъгъл. Вечер квакаха жаби и цвърчаха щурци, а Кейти си повтори, че мястото й се е сторило подходящо още от самото начало. Изглеждаше сигурно, сякаш я призоваваше и й обещаваше убежище.
Сложи единствения си чифт обувки — износени маратонки. Скринът й беше почти празен, а в кухнята нямаше почти никакви провизии, но когато излезе от къщата в слънчевия ден навън и се запъти към магазина, тя се почувства у дома. Вдъхна с пълни гърди уханието на зюмбюли и на прясно окосена трева и си даде сметка, че от години не е била толкова щастлива.
3
Косата му бе побеляла, когато беше едва двайсет и няколко годишен, факт, който предизвикваше добродушните закачки на приятелите му. Освен това промяната не настъпи постепенно, не започна с едно-две косъмчета тук-там, които постепенно се посребряват. Просто през януари косата му си беше черна, а на следващия януари не беше останало почти нищо от този цвят. Двамата му братя се оказаха пощадени от подобна съдба, макар че през последните години и техните бакенбарди се бяха прошарили. Нито майка му, нито баща му имаха обяснение за случилото се, понеже доколкото им бе известно, Алекс Уийтли беше аномалия и в двата рода.