Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Ония типове май те бройкат — отбеляза Мелъди и кимна към масата на четиримата мъже от филмовата студия. — Особено онзи кестенявият. Симпатягата.
— А! — отвърна Кейти и се зае да приготвя нова кана кафе. Каквото и да кажеше пред Мелъди, всички го научаваха, затова почти не говореше с нея.
— Какво? Не е ли симпатяга според теб?
— Не съм забелязала.
— Как така няма да забележиш симпатичен мъж! — втренчи се невярващо в нея Мелъди.
— Не знам — отвърна Кейти.
Подобно на Рики, Мелъди беше няколко години по-млада от Кейти, някъде към двайсет и пет. Беше кокетка с кестенява коса и зелени очи и излизаше с тип на име Стив, който правеше доставки по домовете за магазина за строителни материали в другия край на града. И тя като всички останали в ресторанта беше отраснала в Саутпорт и описваше градчето като същински рай за децата, семействата и възрастните хора, но и като най-ужасното място на света за несемейните. Най-малко веднъж седмично заявяваше пред Кейти, че възнамерява да се премести в Уилмингтън, където имаше барове, клубове и много повече магазини. Знаеше всичко за всички. Понякога на Кейти й се струваше, че действителната професия на Мелъди е да клюкарства.
— Чух, че Рики те е поканил на среща, но ти си отказала — смени темата Мелъди.
— Не обичам да излизам с колеги.
Кейти се престори, че подредбата на подносите с прибори изцяло поглъща вниманието й.
— Можем да излезем на двойна среща. Рики и Стив ходят заедно на риба.
Кейти се запита дали Рики я е придумал да го предложи, или идеята е на Мелъди. Може би и двете. Вечер, след като затвореха ресторанта, повечето работници от заведението пооставаха или си гостуваха на чаша бира. С изключение на Кейти всички останали работеха за Айвън от години.
— Не мисля, че е добра идея — възрази тя.
— Защо?
— Веднъж съм се парила с гадже колега — отговори Кейти. — Оттогава си обещах да не го правя повече.
Мелъди завъртя очи с досада и се завтече към една от своите маси. Кейти прибра две платени сметки и разчисти празните съдове. Винаги се стремеше да не остава без работа, да действа ефикасно и незабележимо. Не вдигаше глава и се стараеше плотът на сервитьорките да е безукорно чист. Така денят й минаваше по-бързо. Не пофлиртува с мъжа от филмовата студия и той си тръгна, без да поглежда назад.
Кейти караше и обедната, и вечерната смяна. Когато се стъмваше, тя обичаше да наблюдава как небето на западния хоризонт от синьо става сиво, оранжево и после жълто. По залез водата искреше и вятърът килваше платноходките на една страна. Игличките на боровете сякаш заблестяваха. Щом слънцето се спуснеше зад хоризонта, Айвън включваше газовите печки и те грейваха в тъмното като тиквени фенери. Лицето на Кейти беше леко загоряло от слънцето и вълните лъчиста топлина пощипваха кожата й.
Вечерта Аби и Големия Дейв заместиха Мелъди и Рики. Аби завършваше гимназия и много се кискаше, а Големия Дейв приготвяше вечерите в заведението на Айвън вече почти двайсет години. Беше женен, имаше две деца и татуиран скорпион на дясната си предмишница. Тежеше близо сто и петдесет килограма, а в кухнята лицето му винаги лъщеше от пот. Даваше прякори на всички, а Кейти беше нарекъл Котето.
Напливът за вечеря продължи до девет. Когато хората започнаха да се разотиват, Кейти почисти и затвори зоната за изчакване. Помогна на помощник-келнерите да занесат съдовете до съдомиялните машини, докато и последните клиенти приключат. На една от масите й имаше млада семейна двойка — забеляза брачните им халки, докато се държаха за ръце на масата. Бяха привлекателни и щастливи и Кейти се унесе в спомени. И тя беше като тях някога, преди много време, за съвсем кратко. Или поне така си мислеше, понеже бе научила, че мигът е просто илюзия. Извърна се от щастливата двойка, обзета от желание да заличи завинаги спомените си и никога повече да не изпита това чувство.