Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Разбира се, че е невероятна, помисли си злобно Спенсър. За Мелиса невероятен бе всеки, който можеше да я слуша цял час, без да я прекъсва.
— Но към теб може да се отнесе малко по-строго, Спенс — предупреди я Мелиса, като затвори учебника си. — Ще ти каже някои неща за самата теб, които може би няма да искаш да чуеш.
Спенсър се размърда на мястото си.
— Не съм на шест години. Мога да понасям критика.
Мелиса погледна към Спенсър и леко повдигна вежда, показвайки, че не е напълно сигурна в това. Спенсър се скри зад списанието „Филаделфия“, като отново се зачуди защо ли се съгласи да дойде тук.
Вероника, майката на Спенсър, бе уговорила час при терапевт — терапевтът на Мелиса — след като бе открит трупът на приятелката на Спенсър Алисън Дилорентис, а Тоби Кавана се самоуби. Спенсър подозираше, че целта на терапевтичния сеанс бе и да се разбере защо Спенсър се бе захванала с гаджето на Мелиса, Рен. Въпреки всичко Спенсър се чувстваше добре. Наистина. Не беше ли посещението при терапевта на най-злия й враг същото като посещението при пластичния хирург на някоя грозница? Спенсър се страхуваше, че най-вероятно след сесията при психиатъра ще излезе навън с мозъчния еквивалент на адски несиметрични силиконови цици.
Точно в този момент вратата на кабинета се отвори и навън подаде глава една дребничка русокоса женица с жълто-кафяви рамки на очилата, черна туника и черен панталон.
— Спенсър? — каза жената. — Аз съм доктор Евънс. Моля, заповядай.
Спенсър влезе в кабинета на доктор Евънс, който бе оскъдно обзаведен и светъл — за щастие нямаше нищо общо с чакалнята. В него имаше един голям черен кожен диван и сив велурен стол. На голямото бюро бяха подредени телефон, една купчинка папки, хромирана настолна лампа и едно от онези преспапиета с формата на птичка, които господин Крафт, учителят й по науки за Земята, толкова много харесваше. Доктор Евънс се настани във велурения стол и с жест посочи дивана на Спенсър.
— И така — каза доктор Евънс, след като и двете се настаниха удобно. — Чувала съм много неща за теб.
Спенсър сбърчи нос и погледна към чакалнята.
— От Мелиса, предполагам?
— От майка ти. — Доктор Евънс отвори тетрадка с червени корици. — Тя ми каза, че в живота ти е имало големи вълнения, особено напоследък.
Спенсър фокусира погледа си върху масата, която се намираше до дивана. На нея имаше купичка с бонбони, кутия с хартиени кърпички — разбира се и една от онези логически игри с кабарчета, в които ги набождаш на една дъска и прескачаш през едно, докато не остане само едно кабарче. Имаше една такава в работния кабинет в дома на семейство Дилорентис; двете с Али я бяха разгадали заедно, което означаваше, че са гениални.
— Мисля, че се справям добре — каза тя. — Не смятам да се самоубивам.
— Близка твоя приятелка е умряла. Както и един съсед. Сигурно ти е трудно.
Спенсър отпусна главата си на облегалката на дивана и погледна към тавана. Заради неравната си мазилка той изглеждаше така, все едно има акне. Може би имаше нужда да поговори с някого — защото нямаше как да разкаже на семейството си за Али, Тоби, или пък за ужасяващите съобщения, които получаваше от злия преследвач, известен просто като А. А и старите и приятелки — те бяха започнали да я избягват от момента, в който призна, че Тоби през цялото време е знаел, че те са ослепили доведената му сестра Джена — тайна, която тя бе пазила от тях цели три дълги години.
Но от самоубийството на Тоби бяха минали три седмици, а работниците бяха изкопали тялото на Али преди повече от месец. Спенсър се справяше добре с всичко, най-вече защото А. беше изчезнал. Тя не беше получавала нови съобщения след бала „Кума Лиса“, най-голямото събиране с благотворителна цел в Роузууд. В началото мълчанието на А. изнервяше Спенсър — може би това бе затишие пред буря, — но с течение на времето тя започна да се успокоява. Спря да забива лакираните си нокти във възглавничките на дланите си. Отново започна да заспива на загасена нощна лампа. Получи шест плюс на последния си тест по математика и шест на есето върху Платоновата „Република“. Скъсването с Рен — който я бе зарязал заради Мелиса, която от своя страна пък заряза него — вече не я тормозеше толкова много и семейството й се бе върнало към ежедневното безгрижие. Дори присъствието на Мелиса — тя бе останала в семейния дом, докато малка армия строители ремонтираше къщата й във Филаделфия — бе до известна степен поносимо.
Може би бе настъпил краят на кошмара.