Мис Съвършенство

Телефонът на Али изпиука. Тя се пресегна, отвори го и се извъртя на една страна, за да не може никой да види съобщението.

— Супер — каза тя и пръстите й бързо започнаха да набират текста на отговора.

— На кого изпращаш съобщение? — гласът на Емили прозвуча крехко и слабо.

— Не мога да ти кажа, съжалявам — Али дори не вдигна поглед от дисплея.

— Не можеш да кажеш? — Спенсър направо побесня. — Как така не можеш да ни кажеш?

Али я погледна.

— Извинявай, принцесо. Не можеш да знаеш всичко. — После затвори телефона си и го пъхна в коженото калъфче. — Ариа, недей да започваш веднага със снимките. Пишка ми се. — Тя хукна към тоалетната в коридора, като с пъхтене изхвърли клечката от близалката в кошчето за боклук.

Щом чуха как вратата на тоалетната се затваря, Спенсър веднага заговори.

— Понякога не ви ли се иска просто да я убиете!

Останалите потрепнаха. Те никога не говореха зад гърба на Али. За тях това бе богохулство, като да подпалиш знамето на „Роузууд дей“ на двора на училището, или пък да признаеш, че Джони Деп всъщност не е чак толкова сладък — а че е доста поостарял и зловещ.

Разбира се дълбоко в себе си те се чувстваха доста по-различно. През тази пролет Али не се беше движила често в тяхната компания. Беше се сближила с момичетата от отбора й по хокей на трева и когато ходеха да обядват в мола „Кинг Джеймс“, тя не ги канеше с тях.

Али започна да крие тайни от тях. Тайни съобщения, тайни телефонни разговори, тайно се подхилкваше на разни неща, които не искаше да им разкаже. Понякога виждаха, че в чата е онлайн, но когато се опитваха да й изпратят лично съобщение, тя не им отговаряше. Те бяха обрекли душите си на Али — бяха и разказали неща, които не бяха споделяли с никой друг, които не искаха никой да знае — и очакваха от нея да се държи по същия начин. Не беше ли тя, която ги накара преди една година, когато се случи онова ужасно нещо с Джена, да обещаят, че ще си казват всичко, абсолютно всичко, до края на света? На момичетата хич не им се мислеше какъв ли щеше да бъде осми клас, ако нещата продължаваха да се развиват така. Но това не означаваше, че те мразят Али.

Ариа зави около пръста си един кичур от дългата си тъмна коса и нервно се засмя.

— Да я убия, защото е толкова сладка, може би. — Тя натисна бутона за включване на камерата.

— И защото носи дрехи нулев размер — добави Хана.

— Точно това имах предвид. — Спенсър погледна към телефона на Али, който се подаваше между две възглавнички. — Искате ли да прочетем съобщенията й?

— Аз искам — прошепна Хана.

Емили стана от облегалката на дивана.

— Не съм сигурна… — Тя започна да се отдалечава от телефона на Али, сякаш близостта му я караше да се чувства виновна.