Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
— Гундлеус е мъртъв, предполагам? — прекъсна мислите ми Артур.
— Мъртъв е, господарю — потвърдих аз. Кралят на Силурия беше умрял по-рано същата вечер от ужасната бавна смърт, която Нимю измисли за своя враг, но оттогава не бях виждал Артур.
— Чух го да пищи — каза Артур.
— Сигурно цяла Британия го е чула да крещи — отговорих аз сухо. Нимю извади тъмната душа на краля късче по късче и през цялото време се наслаждаваше на своето отмъщение над човека, който я беше изнасилил и отнел едното й око.
— Значи Силурия има нужда от крал — каза Артур и се загледа в черните сенки, които се носеха сред мъглата и дима. Подвижните светлосенки на огнените отблясъци придаваха призрачен вид на гладко избръснатото лице на Артур. Той не беше красив мъж, но не беше и грозен. По-скоро имаше особено лице — издължено, скулесто и силно. В моменти на отмора то излъчваше състрадание, добронамереност и разсъдливост, но по време на разговор се оживяваше от ентусиазъм и усмивка. Тогава Артур беше още млад, едва на тридесет години и в късо подстриганата му коса нямаше нито един бял косъм.
— Ела — каза той и ме поведе надолу по долината.
— Нима искаш да се разхождаме сред мъртвите? — дръпнах се ужасен. Не ми се искаше да се отдалечаваме от закрилата, която внушаваше светлината на огньовете, преди зазоряване.
— Нали ние ги лишихме от живот, Дерфел, ти и аз — каза Артур, — значи те трябва да се страхуват от нас, не ние от тях, така ли е?
Артур никога не е бил суеверен, за разлика от всички други. Ние търсехме благословии, кътахме скъпоценни амулети и непрекъснато се оглеждахме за знамения, които можеха да ни предупредят за надвиснала опасност. А Артур вървеше като слепец през този свят на духове.
— Ела — настоя той и отново докосна ръката ми.
Тръгнахме в тъмното. Не всички, които лежаха сред мъглата, бяха мъртви. Някои жално викаха за помощ, но Артур, който обикновено се проявяваше като най-добрия човек, остана глух за слабите им гласове. Той мислеше за Британия.
— Утре отивам на юг — каза той — да видя Тюдрик. (Кралят на Гуент, Тюдрик, беше наш съюзник, но беше отказал да изпрати своите войници в долината Лъг, убеден, че Артур ще загуби тази битка. Кралят сега ни беше длъжник, защото ние бяхме извели неговата война до победен край, но Артур не беше злопаметен.) — Ще помоля Тюдрик да изпрати хора на изток срещу саксите — продължи Артур, — но и аз ще изпратя воини начело със Сеграмор. С общи усилия ще успеят да задържат границите през зимата. Твоите хора — усмихна ми се той, — заслужават почивка.
Усмивката му обаче ми подсказа, че почивка всъщност няма да има.
— Моите хора ще направят всичко, което поискаш от тях — отвърнах аз. Вървях вдървено, втренчен в заобикалящите ни сенки, а с дясната ръка не спирах да правя знака против зло. Някои души, току що изтръгнати от своите тела, не могат да намерят входа за Отвъдния свят и блуждаят по земята, търсейки старите си тела и жадувайки отмъщение за онези, които са им отнели живота. В онази нощ много такива души бродеха из долината Лъг и аз се страхувах от тях, но Артур, забравил за тази заплаха, се разхождаше безгрижно из полето, осеяно с мъртви, придържайки с една ръка полите на наметалото си, за да ги предпази от мократа трева и гъстата кал.
— Искам твоите хора да идат в Силурия — каза той решително. — Енгас Мак Ейрем ще иска да я разграби, а ние трябва да го спрем.
Енгас беше ирландският крал на Демеция, изменил на своите съюзници по време на битката в долината Лъг. Заставайки на страната на Артур, Енгас му бе осигурил победата. Цената за тази помощ се измерваше с дял от заробените в Силурия и от богатството, което може да се ограби от кралството на убития Гундлеус.
— Енгас може да вземе сто роби — отсече Артур, — и една трета от хазната на Гундлеус. Той е приел това предложение, но ще се опита да ни измами.
— Ще се погрижа уговорката да бъде спазена, господарю.