Американски психар [calibre 1.30.0]

– Сушито изглежда превъзходно – успокоявам я.

– Ами! На нищо не прилича – хленчи тя. – Погледни само!

– Глупости! Сушито си е прекрасно – продължавам и за да съм по-убедителен, гребвам с пръсти едно парченце от края и го лапвам, като сумтя от удоволствие, прегръщам Ивлин изотзад и с пълна уста успявам да кажа:

– Ммм, разкошно е.

Тя ме пошляпва игриво, явно доволна от реакцията ми, накрая внимателно допира бузата си до моята, сякаш за целувка, и пак се обръща към Кортни. Прайс ми подава чаша и тръгва към хола, като се опитва да махне нещо от блейзера си.

– Ивлин, имаш ли четка за дрехи?

Бих предпочел да гледам бейзболния мач или да се поизпотя на "гладиаторите" в спортната зала, можех да прескоча до онзи салвадорски ресторант, за който прочетох добри отзиви и в списание "Ню Йорк", и в "Таймс", вместо да ям тук, но на вечерите у Ивлин това им е хубавото, че съм близо до дома си.

– Нали може соевият сос да не е точно със стайна температура? – пита Кортни. – Мисля, че в едно от блюдата има лед.

Ивлин трупа внимателно ивици светлооранжев джинджифил до малка порцеланова купичка, пълна със соев сос.

– Не, не може. Хайде, Патрик, бъди така добър и извади бирата от хладилника. – Изглежда обаче, че ѝ писва да реди джинджифила, защото го трупва върху подноса.

– Недей, недей! Аз ще я извадя.

Премествам се все пак до хладилника. В кухнята се връща Прайс с мрачен поглед и пита:

– Кой, по дяволите, е онзи в хола?

Ивлин се прави, че не разбира.

– Кого имаш предвид?

Кортни предупреждава:

– Ивлин! Надявам се, че си им казала.

– Кой е? – питам и изведнъж ме обзема страх. – Виктор Пауъл ли?

– Не, Патрик, не е Виктор Пауъл – отговаря Ивлин разсеяно. – Един мой приятел, художник, казва се Сташ. И Вандън, гаджето му.

– О, значи онова нещо там е маце? – учудва се Прайс.

– Иди да хвърлиш едно око, Бейтмън. Я да видим дали ще отгатна. От Ийст Вилидж са, нали?

– Престани, Прайс – кокетничи тя и отваря бутилки бира. – Защо не? Вандън учи в "Камдън", а Сташ живее в Сохо, какво толкова.

Измъквам се от кухнята, минавам покрай гостната, където масата е вече подредена и восъчните свещи от "Зона" горят в сребърните свещници от "Фортуноф", и влизам в хола. Не мога да определя в какво е облечен Сташ, защото е изцяло в черно. Вандън има зелени кичури в косата си. Зяпа някакъв хевиметъл видеоклип по Ем Ти Ви и пуши цигара.

– Хмхм – прокашлям се аз.

Вандън поглежда към мен едва-едва, струва ми се, че е дрогирана до козирката. Сташ не помръдва.

– Здрасти. Аз съм Пат Бейтмън.

Протягам ръка, забелязвам отражението си в огледалото отсреща и се усмихвам на добрия си външен вид.

Тя поема ръката ми, без да продума. Сташ пък почва да си мирише пръстите.

Зарязвам ги и се връщам в кухнята.

– Разкарай я оттам! – беснее Прайс. – Гледа като откачена това Ем Ти Ви, а аз искам да видя предаването на Макнийл и Лерър.