![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Събуди се, когато той се измъкваше от леглото. Не искаше сънят да се връща отново. Бе лежала, сгушена в Майкъл, притисната към ръката му, и сега, когато той стана от леглото, тя го загледа почти плахо как обува джинсите си и навлича през главата си тясната тениска с дълги ръкави.
— Остани — прошепна тя.
— Звъни се. Идва малката ми изненада. Не, не ставай. Не е нищо особено, просто взех някои неща от Сан Франциско. Защо не поспиш още малко?
Наведе се да я целуне, а тя го хвана за косата и го дръпна към себе си, докато не усети топлата кожа на челото му. Целуна го, беше твърдо като камък. Не знаеше защо толкова й харесва — кожата беше влажна, топла и реална. Целуна го силно по устата.
Сънят се върна още преди той да откъсне устни от нея.
Не искам да виждам човечеството на операционната маса.
— Какво е това? Не може да е живо.
Лемли беше с хирургическа престилка и маска. Гледаше я изпод рошавите си вежди.
— Още не си се подготвила. Измий се, чакам те. Прожекторите бяха вперени в масата като безмилостни очи.
Лемли държеше нещо с щипци. В димящия инкубатор до операционната маса лежеше разрязано малко телце — зародиш с отворен гръден кош. В щипците беше сърцето му, нали? Ах ти, чудовище, как можа…
— Трябва да свършим работата бързо, докато тъканта е в…
— За нас това е много трудно — каза жената.
— Коя сте вие? — попита Роуан.
Рембранд стоеше до прозореца. Изглеждаше много стар и изморен, с червен нос и оредяла коса. Когато го попита какво мисли, я изгледа някак сънливо, хвана ръцете й и ги положи на собствените й гърди.
— Зная тази картина — каза тя. — Младата невеста.
Събуди се. Часовникът бе ударил два. Тя чакаше в просъница да чуе още камбанки, вероятно десет, което щеше да означава, че се е успала: но два? Беше твърде късно.
Чуваше някаква далечна музика. Бавна и скръбна коледна келтска песен за дете, положено в яслата, изпълнена на клавесин. Сладък аромат на коледно дърво, на горящ огън. Великолепна топлина.
Лежеше на една страна и гледаше през прозореца. По стъклата се оформяше скреж, който много бавно започна да очертава фигура — човек, застанал с гръб към стъклото, със скръстени ръце.
Тя присви очи, докато наблюдаваше процеса — смуглото лице дойде на фокус, формирано от милиони миниатюрни клетки. Видяха се и искрящите тъмнозелени очи. После съвършени копия на джинси и риза. Всичко беше много детайлно — като на фотография на Ричард Ейвъдън. Чак до лъскавите косъмчета на косата. Той отпусна ръце и тръгна към нея. Тя чуваше и виждаше движението на дрехите му. Видя и порите на кожата му, щом се наведе над нея.
О, значи сме ревниви, така ли? Докосна бузата и челото му, както бе докоснала Майкъл, и усети отдолу пулсиране, сякаш беше истинско тяло.
— Излъжи го — каза той тихо, устните му едва мърдаха. — Ако го обичаш, излъжи го.
Почти усещаше дъха му. После осъзна, че през лицето му вижда прозореца.
— Не, не си отивай. Чакай.
Но образът потрепна и се огъна като лист хартия, подхванат от течение. Тя усети паниката му, която блъвна като жега.
Посегна към китката му, но пръстите й не уловиха нищо. Топлата вълна я заля, завесите се издуха за миг и скрежът по стъклата побеля.
— Целуни ме — прошепна тя и затвори очи. Сякаш кичури коса докоснаха лицето и устните й. — Не, това не е достатъчно. Целуни ме.
Плътността на присъствието му бавно се повиши и докосването стана по-осезаемо. Беше се изтощил от материализацията. Беше уморен и леко изплашен. Клетките му почти бяха претърпели молекулярно сливане с чуждите. Сигурно сега някъде имаше остатък, може би миниатюрните частици материя се бяха пръснали и бяха попили в стените и тавана така, както той бе проникнал в тях.
— Целуни ме! — настоя тя. Усещаше, че той се опитва. Накрая все пак успя да създаде невидими устни, които да докоснат нейните, и плъзна невидим език в устата й.
Излъжи го.
Да, разбира се. Обичам и двама ви, нали?
Не я чу да слиза по стълбите. Завесите бяха затворени и коридорът беше тъмен, тих и топъл. В предната камина на салона гореше огън. Единствената друга светлина идваше от дървото, което сега бе окичено с безброй малки просветващи лампички.
Тя стоеше на прага и го гледаше. Майкъл се беше качил на върха на стълбата, нагласяше нещо и си свиркаше тихо под акомпанимента на старата ирландска коледна песен.