Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
ПОРТУГАЛИЯ
ИСПАНИЯ
КРАЛСТВО
ФРАНЦИЯ
СЕВЕРНО
МОРЕ
1ИДЕРЛА1
КЪМ
1ЮРТЕМО ПРУСИЯ ВЕРГ VN _
ХАНОВЕР
БАВАРИЯ
САКСОНИЯ*
рШфГВО,
ШЩвЕт
СИЦИЛИИ
АВСТРИЙСКАX
I ИМПЕРИЯ ПРУСИЯ УХАБСБУРГСК//’-^* МОНАРХИЯ) МсРАЛСТВо)
I _ в Л) ПОЛША /
9 Република 1
Краков ^
ШВЕЦИЯ-НОРВЕГИЯ
БАЛТИЙСКО ~<-МОРБ ф
ЧЕРНА ГОРА
ВЕЛИКО ХЕРЦОГСТВО ФИНЛАНДИЯ м
ITÖMAHCKA
УЕРНО
МОРЕ
РУСКА ИМПЕРИЯ
КАСПИЙСКО
МОРЕ
766 REVOLUTIO
АТЛАНТИЧЕСКИ
ОКЕАН
ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ^ И ИРЛАНДИЯ v“*m
0 километри 500
МШШ 200
САРДИНИЯ ЩЩ
СРЕДИЗЕМНО угоскдн
MOPE.Pt1АПСЮ
л Люксембург
Кралство Сардиния (Пиемонт-Савоя-Сардиния)
Карта 22. Европа, 1815 г.
X
DYNAMO Юзината на света, 1815-1914 г.
В европа от XIX век съществува динамизъм, който далеч надвишава всичко, познато отпреди. Европа вибрирала от енергия както никога преди: от техническа енергия, икономическа енергия, културна енергия, интерконтинентална енергия. Нейните най-главни символи били двигателите - локомотивите, заводите за газ, електрическото динамо. Грубата сила, изглежда, била превърната в качество сама за себе си, независимо дали това ставало в популярните възгледи, които проповядвали “оцеляването за най-год-ните”, във философията на историческия материализъм, която проповядвала триумфа на най-силната класа, в култа за Свръхчовека или в теорията и практиката на империализма.
Всъщност европейците се почувствали не само силни, но и по-висши. Те били впечатлени безкрайно от непривичните “сили”, които ги заобикаляли. Видели нови физически сили - от електрическия ток до динамита; нови демографски сили, които извели “масите” на преден план в обществената проблематика; нови търговски и индустриални сили, които процъфтявали върху нямаща равна на себе си експанзия на пазарите и технологиите; нови военни сили, които можели да мобилизират милиони хора и машини; нови културни сили, които родили масови движения; нови политически сили, които спечелили несравнимо превъзходство в целия свят.
Това действително бил триумфалният “силов век”* Неговите лидери били на първо място Великобритания, “работилницата на света”, а в по-късните десетилетия - Германия, чийто неуспех да си намери “място под слънцето” помогнал сградата да бъде разрушена до основи. Неговите неудачници и жертви включвали всички хора и народи, които не успели да се адаптират или не можели да се конкурират - селяните, тъкачите на ръка, градската беднота; колониалните народи; ирландците, сицилианците и поляците, които били принудени да се преселват с милиони; трите велики империи от Изтока - Турция, Австро-Унгария, Русия. Векът започнал с равносметката от една революция и завършил с прелюдията към друга, в Русия. Той започнал с един набеден господар на цяла Европа, Наполеон, който обявил, че Властта е негова любовница. И завършил с друг, Ленин, който обявил: “Комунизмът е Съветска власт плюс електрификация на цялата страна”.
* Или по-скоро енергиен, тъй като power означава както “сила”, така и “енергия” - Б. пр.
768
DYNAMO
Може да се твърди, разбира се, че енергийният опит на XIX век е бил по-малък от този на XX. В крайна сметка могъществото на парата и електричеството не издържа сравнение с това на ядрената енергия. Чудната скорост на железницата не може да се мери с тази на самолетите и междуконтиненталните ракети. Деспотичният капацитет на империализма и колониализма, макар да бил голям, едва ли може да се оприличи с тоталитарната тирания на фашизма и комунизма. Важното е, че за чове-i ка от XIX век силата била обект за учудване и надежда; за човека от XX век тя се превърнала в обект за подозрение. В интервала, който разделя Индустриалната революция от Движението за опазване на околната среда, становищата се променили. Ползата от електричеството, когато то било открито през 1805 г., била несъмнена; ползата от ядрената енергия провокирала болезнени дебати. Индустриализацията и ко-лониапизмът някога се възприемали като велика стъпка напред. Сега те се възпри-1 емат, в най-добрия случай, със смесени чувства.
Психологията на мощността и скоростта се променили до неузнаваемост. През I 1830 г., когато първият пътнически влак на света изминал разстоянието между Ливър-1 пул и Манчестър, един висш британски политик бил блъснат и убит от Rocket, която I пътувала с 24 мили в час; въпреки изчерпателните предупреждения той не си напра- ] вил нужните изводи. През 1898 г., когато моторните возила за пръв път били допусна-1 ти по обществените пътища в Британия, ограничението на скоростта им било до 4 ми-ли в час, така че пред тях да може да върви човек с червен флаг. В наши дни не се I проявява никаква загриженост от милионите, които обикалят със 100 мили в час по 1 германските аутобани, с 240 мили в час във френските скоростни влакове или с 1000 1 мили в час на борда на “Конкорд”. След XIX век мощността и скоростта станали поз-1 нати; а познанието родило пренебрежението.