Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
КОНТИНЕНТ В СМУТ
763
Британия, имунизирана срещу континенталните борби, се наслаждавала на блясъка на победоносното Регентство. Неш възстановявал Брайтънския павилион във фантастичен псевдоориенталски стил. Премиер-министърът, лорд Ливърпул, казал за Наполеон: “Той скоро ще бъде забравен.” Сър Уолтьр Скот публикувал първия от своите шотландски романи - “Уейвърли”. Джордж Стивънсън усъвършенствал първия ефективен парен локомотив в Килингуьрт Колъри край Нюкасъл. Английският език по-късно получил от мисиз Маргарет Сенгьр термина “контрол върху раждаемостта”. Крикет клубът Мерилбоун открил първия си сезон в Лордс. Назрявало народно недоволство от следвоенната рецесия. Войната със Съединените щати затихвала, но все още не била приключена.
В изкуствата 1814 г. била годината, когато класическият стил все още си съперничел с изгрева на романтизма. Това била годината на P/7aлfas/esfiкжe на Е. Г. А. Хоф-ман, неговите “фантастични приказки”. В живописта Гоя, Енгър и Търнър все още били активни. В музиката младият Шуберт написал Ег1кюд Бетовен завършил единствената си опера, Яс/е//о, Й. Ж. фихте умрял; родил се Михаил Лермонтов.
Политическата криза във франция назряла по време на Страстната седмица. Съюзническите пълномощници пристигнали във фонтебло на 6 април, за да направляват ревизирания акт на абдикацията, който Наполеон надлежно подписал.
Съзническите сили обявиха, че император Наполеон е единствената пречка за възстановяването на мира в Европа, а император Наполеон, верен на своята клетва, декларира, че се отказва, за себе си и за своите наследници, от троновете на франция и Италия и че не съществува лич-на жертва, дори самия му живот, която той не би желал да направи заради интересите на Франция54.
По-нататъшните преговори, водени до Договора от фонтебло, чрез който Наполеон щял да запази своята титла, пенсия от 2 милиона франка, остров Елба като свое лич-но царство, както и личен персонал и ескорт, приключили на 11-и.
Британският пълномощник сър Нийл Кембъл прекарал много часове в разговори с поразения по онова време император:
Видях пред себе си нисък, активен на вид човек, който бързо крачеше из апартамента, като някакво диво животно, с еполети, син панталон и червени ботуши, небръснат, несресан, с пърхут, пръснат обилно по горната му устна и по гърдите…55
Те обсъждали кампанията на Уелингтън на Полуострова. После се говори, че императорът казал: “Вашата нация е най-великата от всички… Аз се опитах да вдигна френската нация, но моите планове се провалиха. Това е съдба.”“
Психологическата криза на бившия император назряла след приключването на преговорите. Той бил убеден, че е изоставен от своето семейство и от своите маршали. Давайки команда за Гвардията на маршал Ней, бил уверен: “Всички ние сме ваши приятели.” На което отговорил горчиво: “Да, приятелите на Цезар бяха и неговите убийци!” Неговите пратеници до императрицата срещнали големи трудности при прекосяването на съюзническите линии. В Орлеан, където Младата Гвардия била на ней-
764
REVOLUTIO
на страна, императорският ковчежник криел остатъците от имперската хазна под купчина конски изпражнения в конюшните на епископа. На 11-и Наполеон вечерял набързо с Куленкур, който действал като негов посредник със сенаторите в Париж. Той открил, че неговият камериер е изсипал барута от чифта пистолети, които винаги държал до леглото си. Но все още имал шишенце с опиум, което носел след момента, когато за малко не бил пленен от казаците в Русия две години преди това. Оттегли се в стаята си и глътнал съдържанието. Отровата била отслабнала. Била достатъчно силна, за да го накара да се присвива от болки в стомаха и конвулсии, но не и зара го убие. Куленкур довел доктор. Императорът се възстановил до сутринта. И казал: “Колко трудно е да умреш в леглото си!” (Тайната останала скрита до публикуването на личните мемоари на Куленкур през 1933 г.)57
На 13-и Наполеон се сбогувал с Джеймз Макдоналд, херцог на Таранто, последния от неговите маршали, който останал до него. Преданият шотландец, син на прогонено в изгнание якобитско семейство, се присъединил към Куленкур в скорошните разговори за абдикацията със съюзническите сили. Наполеон не можел да не забележи, че Кембъл е пристигнал точно когато Макдоналд се канел да си тръгва. Но задачата била изпълнена. Наполеон го дарил с церемониалния меч на Мурад бей, спомен от неговата кампания в Египет през 1799 г.: “Приемете този спомен за мен и за моето приятелство”58.