Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Нямам доверие на никого, Алексей. Не мога да си позволя грешка. — Дънрос сниши гласа си. — Беше ли нагласен първият победител?
Травкин спокойно го погледна.
— Не бяха дрогирани, тай-пан. Не, доколкото аз знам. Докторът от полицията ги заплаши, за да не се изкушат.
— Добре. Но беше ли нагласено?
— Това не беше мой тур. Аз се интересувам от моите коне. Не следих този тур.
— Това е удобно, Алексей. Изглежда и никой от другите треньори също не е видял.
— Слушай, тай-пан, имам жокей за теб. Аз. Аз ще яздя Ноубъл Стар.
Дънрос присви очи и погледна небето. Беше потъмняло.
„Ще има дъжд — помисли той — има още неща да свърша, преди да завали. Аз или Алексей? Краката му са добри, ръцете най-добрите, опитът му огромен. Но мисли повече за коня, отколкото за победата.“
— Ще помисля — каза той. — След четвъртия тур ще реша.
— Ще спечеля — Алексей беше решен да се измъкне от споразумението със Суслов. — Ще спечеля дори, ако трябва да уморя Ноубъл Стар.
— Няма нужда да правиш това. Аз имам слабост към този кон.
— Тай-пан, може ли да помоля за услуга? Имам проблем. Мога ли да ви видя тази вечер или неделя, късно неделя или понеделник, да кажем в „Синклер тауърс“?
— Защо там?
— Ние направихме нашата уговорка там, искам там да говорим. Но ако не може тогава, да го направим по-следващия ден.
— Искаш да ни напуснеш ли?
— Не, не е това. Ако имаш време. Моля.
— Добре, но не може да стане тази вечер, неделя или понеделник. Заминавам за Тайпей. Мога да те видя във вторник 10.00 часа следобед. Какво ще кажеш?
— Чудесно. Вторник е добре, да, благодаря.
— Ще дойда долу след следващия тур.
Алексей видя тай-панът да се насочва към асансьора. Беше привързан към Дънрос и очите му се изпълниха със сълзи.
Премести поглед към Суслов, който стоеше на близката трибуна. Опитвайки се да изглежда нормално, той вдигна предварително уговорения брой пръсти: един за тази вечер, два за неделя, три за понеделник, четири за вторник. Зрението му бе много добро и видя как Суслов потвърди сигнала. Мислено го изруга. „Предател на майка Русия и на всички нас, ти и изчадията на КГБ! Няма значение това! Така или иначе, аз ще яздя Ноубъл Стар.“
Дънрос се ками в асансьора сред поздравления и много завист. На най-горния етаж го чакаха Гавалан и Жак.
— Всичко ли е готово? — попита.
— Да — отговори Гавалан. — Горнт е горе и другите, които искаше. Какво се готви?
— Ела е нас и ще видиш. Впрочем, Ендрю, разменям Жак и Дейвид Макструан. Жак ще поеме Канада за една година, Дейвид…
Лицето на Жак се озари от усмивка.
— О благодаря, тай-пан. Страшно благодаря. Ще направя Канада много печеливша, обещавам го.
— Как ще стане размяната? — попита Гавалан. — Искаш първо Жак да отиде там и след това Дейвид да дойде?
— Той пристига в понеделник. Жак, прехвърляш всичко на Дейвид и следващата седмина двамата се връщате за две седмици. Летиш през Франция? Ще вземеш Сюзан и Аврил, дотогава сигурно ще се е оправила. В момента в Канада няма нищо важно, по-спешно е тук.
— Да, да, благодаря, тай-пан.
Гавалан каза замислено:
— Хубаво, че ще видим стария Дейвид.
Той много харесваше Дейвид Макструан, но още се чудеше на размяната и дали тя означава, че Жак е аут от борбата за наследяване мантията на тай-пан и Дейвид е вътре, а неговата собствена позиция променена или заплашена, ако има какво да се наследява след понеделник. И какво ще стане с Кейти?
„Джос — каза си той. — Каквото има да се случва ще се случи. По дяволите всичко!“
— Вървете напред — каза Дънрос. — Аз ще извикам Филип.
Той влезе в ложата на Чен. По стар обичай, компрадорът на „Ноубъл хаус“ автоматически ставаше управител.
„Вероятно за последна година — мрачно помисли Дънрос.
Ако Филип Чен не осигури помощ от Фор Фингър Уу, Ландо Мата, Тайтфист или някакъв начин да се оправят до полунощ в неделя, той е вън от «Ноубъл хаус».“
— Здравей, Филип, — каза той с приятелски глас, поздравявайки гостите в неговата ложа. — Готов ли си?
— О да, да, тай-пан. — Филип Чен изглеждаше още по-състарен. — Честито за победата.