Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Това беше Иншун, възрастният игумен на Ходзоин, който по време на старческото слабоумие на Иней и след неговата смърт поддържаше името на храма като средище на бойните изкуства. Много дори вярваха, че е увеличил славата му. Направил бе всичко възможно да поддържа близките връзки между храма и Коягю, които съществуваха още от дните на Иней и Секишусай. Искал да види Хього, казваше той, защото трябвало да си поговорят нещо за бойните изкуства. Сукекуро знаеше какво действително иска той — двубой с човека, когото неговият дядо тайно смяташе за по-добър боец както от себе си, така и от Муненори. Хього, разбира се, не би взел участие в подобна среща, тъй като мислеше, че тя няма да бъде от полза за никоя от страните, следователно е безсмислена.
Сукекуро увери Иншун, че са изпратили съобщение.
— Сигурен съм, че Хього ще дойде да ви поздрави, в случай, че се чувства по-добре.
— Значи искате да кажете, че все така е настинал?
— Е, изглежда, че той още не може да се оправи.
— Не знаех, че здравето му е толкова крехко.
— О, в действителност не е, но вие знаете, че той от известно време е в Едо и не може да привикне към тези студени планински зими.
Докато двамата мъже си говореха, в най-вътрешната градина някакъв млад прислужник викаше по име Оцу. Отвори се шоджи и тя се появи от една от къщичките, влачейки след себе си тънка лента от тамянов дим. Бе все още в траур, повече от сто дни след смъртта на Секишусай, и лицето й бе бяло като крушов цвят.
— Къде бяхте? Търсих навсякъде — запита момчето.
— Бях в параклиса на Буда.
— Хього ви вика.
Когато тя влезе в стаята на Хього, той каза:
— А, Оцу, благодаря ви, че дойдохте. Бих искал да посрещнете един посетител вместо мен.
— Е, разбира се.
— Той е от доста време тук. Сукекуро отиде да му прави компания, но той вече сигурно достатъчно се е изтощил да слуша за Изкуството на войната.
— Игуменът на Ходзоин?
— А-ха.
Оцу се усмихна слабо, поклони се и напусна стаята.
Междувременно Иншун не особено деликатно бе почнал да подпитва Сукекуро относно миналото и нрава на Хього.
— Казвали са ми, че когато Като Кийомаса му предложил служба, Секишусай отказал да се съгласи, докато Кийомаса не приел едно необичайно условие.
— Наистина ли? Не си спомням някога да съм чувал за подобно нещо.
— Според Иней, Секишусай казал на Кийомаса, че тъй като Хього е изключително избухлив, господарят ще трябва да обещае предварително, че ако Хього извърши някакво тежко провинение, първите три пъти ще бъде извинен. Секишусай беше известен с това, че не прощаваше прибързаността и необмислените постъпки. Трябва да е имал твърде особено отношение към Хього.
Това дойде толкова изненадващо, че Сукекуро все още се чудеше какво да каже, когато Оцу влезе. Тя се усмихна на игумена и каза:
— Колко е приятно да ви видя отново. За съжаление Хього е зает с писането на донесение, което незабавно да изпрати в Едо, но ме помоли да предам неговите извинения за това, че този път не е в състояние да ви види.
Тя бързо поднесе чай и сладки на Иншун и двамата млади монаси, които го придружаваха.
Игуменът изглеждаше разочарован, въпреки че учтиво не обърна внимание на противоречието между извинението на Сукекуро и това на Оцу.
— Съжалявам да чуя това. Имах важна новина за него.
— Ще се радвам да я предам — каза Сукекуро, — и вие може да сте спокоен, че само ушите на Хього ще я чуят.
— О, сигурен съм в това — отвърна старият свещеник. — Просто исках лично да предупредя Хього.
След това Иншун преразказа един слух, който бил чул, за някакъв самурай от крепостта Уено в областта Ига. Граничната линия между Коягю и земите на крепостта минаваше през една рядко населена местност на около час път източно и откакто Иеясу я иззе от християнския даймио Цуцуи Садацугу и я предаде на Тодо Такатора, много неща се бяха променили. След като се настани миналата година, Такатора поднови крепостта, преразгледа данъчното облагане, подобри напоителните съоръжения и предприе редица други мерки да укрепи владението си. Всичко това бе общоизвестно. Това, за което Иншун бе доловил намеци, бе че Такатора е почнал подготовка да разшири земите си, като изтика назад граничната линия.