Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Можете ли да ми го върнете, моля? Трябва ми или ще загазя.
Демонстрантът великодушно му го върна.
Ребека погледна часовника си. Беше почти полунощ.
* * *
От източната страна хората около Лили скандираха:
— Пуснете ни! Пуснете ни!
От западната страна на пункта се донесе скандиране в отговор:
— Елате! Елате! Елате!
Множеството постепенно се беше приближавало до войниците, докато не достигна портите на една ръка разстояние, а граничарите не се оттеглиха в комплекса си.
Зад Лили по „Фридрихщрасе“ се беше простряла тълпа от десетки хиляди души и редица коли — по-далеч от погледа й.
Всички знаеха, че положението е опасно и нестабилно. Лили се боеше, че войниците просто ще започнат да стрелят в тълпата. Те нямаха достатъчно муниции, за да се защитят от десет хиляди разгневени хора, но какво можеха да направят?
Лили го разбра в следващия миг.
Изведнъж се появи офицер и изрева:
— Alles auf!
Веднага всички порти се отвориха.
От множеството се понесе рев и хората се впуснаха напред. Лили се мъчеше да остане близо до семейството си, докато всички вървяха през портите и за превозни средства, и за пешеходци. Те минаха през комплекса — тичаха, викаха и пищяха от радост. Портите от другата страна също бяха отворени. Хората преминаха и Изтокът се срещна със Запада.
Хората плачеха, прегръщаха се и се целуваха. Тези, които чакаха, носеха букети с цветя и бутилки с шампанско. Шумът на радостта беше оглушителен.
Лили се огледа. Родителите й бяха току след нея. Каролин беше малко по-напред.
— Чудя се къде ли са Вали и Ребека — попита тя.
* * *
Завръщането на Иви Уилямс в Америка беше триумф. Тя получи овации в първата вечер на Куклен дом на Бродуей. Мрачната интроспективна драма на Ибсен отлично съответстваше на емоционалната наситеност на най-добрите й актьорски изпълнения.
Когато публиката най-накрая се умори да аплодира и напусна театъра, Дейв, Бийп и шестнадесетгодишният им син Джон Лий се отправиха зад сцената, за да се присъединят към множеството на почитателите. Гримьорната на Иви беше пълна с хора и цветя, а имаше и няколко бутилки шампанско върху лед. Странно — хората мълчаха, а шампанското стоеше неотворено.
В единия ъгъл имаше телевизор и повечето от актьорите се бяха скупчили около него и смълчано гледаха новините от Берлин.
— Какво е това? Какво става? — обади се Дейв.
* * *
Кам се намираше в кабинета си в Лангли с Тим Тедър, двамата гледаха телевизия и пиеха уиски. Джаспър Мъри предаваше на живо от Берлин и викаше въодушевено:
— Портите са отворени и източногерманците идват! Прииждат със стотици и с хиляди! Това е исторически ден! Берлинската стена падна!
Кам намали звука.
— Вярваш ли го?
— Краят на комунизма — и Тедър вдигна чашата си за наздравица.
— За това сме работили през всички тези години — отбеляза Кам.
Тедър скептично поклати глава.
— Всичко, сторено от нас, бе изцяло неефективно. Въпреки усилията ни Виетнам, Куба и Никарагуа станаха комунистически страни. Погледни другите места, където опитахме да предотвратим комунизма — Иран, Гватемала, Чили, Камбоджа, Лаос… Нито едно от тях не ни прави голяма чест. А сега Източна Европа изоставя комунизма без помощ от наша страна.
— Все едно, трябва да измислим начин да си припишем заслугата. Или поне президентът да я получи.
— Буш е на поста си по-малко от година и през цялото време изоставаше — възрази Тим. — Той не може да твърди, че е причина за това — ако е направил нещо, то то беше да опита да забави всичко.
— Може би Рейгън? — мислеше гласно Кам.
— Бъди разумен — рече Тедър. — Рейгън не направи това. Направи го Горбачов. Той и цената на петрола. И фактът, че комунизмът и без това никога не е действал.
— Ами Звездните войни?
— Оръжейна система, която никога нямаше да излезе от стадия на научната фантастика, както знаеха всички, включително и съветите.
— Все пак Рейгън държа тази реч — „Господин Горбачов, съборете тази стена“. Помниш ли?
— Помня. Ще кажеш ли, че комунизмът е рухнал, задето Рейгън е държал една реч? Хората няма да го повярват.