Вина

— Сержант Глицки?

Тя му се усмихваше, подаваше му ръката си и той установи, че я познава — от онази клиника по изнасилванията, а и от посещението ѝ по-късно при него. Какво ли правеше тя тук?

— Кристина Карера — притече му се на помощ жената.

— Точно така. Случаят с Левън Коупс — отвърна той. — Още се занимавам с него.

Това като че ли ѝ направи добро впечатление.

— Радвам се — каза тя.

Мъжът с нея — Глицки предположи, че именно това е Духър — направи крачка напред. Сякаш да я предпази?

— Вие двамата се познавате?

Кристина набързо му обясни за какво става дума, докато през това време Глицки разглеждаше облечения в бледосив италиански костюм за хиляда долара мъж. Единствената фалшива нотка във външния му вид идваше от косата — в нея нямаше нито един бял косъм, което означаваше, че тузарят е суетен и държи в дъното на чекмеджето с чорапите шише с „Грешън формула“. Глицки си помисли, че ако той самият изглеждаше като господин Духър, също би бил суетен човек. Но дори и тогава щеше бая да си помисли, преди да реши да боядиса косата си.

Чернокожата газела от рецепцията бе изчезнала. Кристина попита дали Глицки не е единственият инспектор от отдел „Убийства“ в този град.

— Понякога се чувствам точно така.

— Не знам как вършите тази работа — поклати глава Кристина. — Само допреди няколко месеца не познавах никого, който впоследствие да е станал жертва на убийство, а вече знам двама — Таня Уилоус и Виктор Транг. Доста е объркващо.

— Вие сте познавали Транг?

— Срещала съм го веднъж тук, в кабинета на господин Духър. Още…

— По-лесно е, когато не ги познаваш. — Глицки се опита да смекчи грубия полицейски хумор, като придружи казаното с усмивка, но белегът му развали всичко. — Разбирам какво имате предвид.

— Това е ужасно — намеси се Духър. — Тъкмо си говорехме с Кристина за Виктор Транг, каква загуба…