Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хладна кожа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хладна кожа [bg]

Электронная книга - «Хладна кожа [bg]». Краткое содержание книги:

През една неспомената година в средата на XX век бивш активист на Ирландската революционна армия бяга от миналото си и бива нает да прекара една година като метеоролог на миниатюрен остров насред ледения океан. Подготвеният за самота младеж много скоро установява, че не е сам на острова. Компания му прави недружелюбният Батис, обитаващ каменния фар, а всяка нощ островът се подлага на нападение от пълчища хуманоидни амфибии, жадни за кръв. Двамата с грубия Батис, който си е опитомил едно женско жабоглаво, се съюзяват, за да избиват нощем чудовищата, а денем да развратничат с домашната любимка на Батис. Способността на създанието да се смее, да плаче, да домакинства постепенно кара разказвача да мисли за студенокръвните създания като за човешки същества. Зад привично готическия разказ антропологът Пиньол задава големите въпроси кой е човек и кой е звяр, кой е здравомислещ и кой е луд, какво е властта и какво е покорството. Лесни на пръв поглед въпроси, които ще продължат да търсят отговор дълго след като сме прочели книгата. Алберт Санчес Пиньол е роден в Барселона през 1965 г. Неговият шедьовър „Хладна кожа“ е преведен на 24 езика и през 2003 г. получава наградата „Критично око“ за литература. Това е първият каталонски роман, влязъл в списъците на най-продаваните книги в света.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 75
Перейти на страницу:

— Батис! — извиках аз. — Детонаторите, възпламенявайте ги!

Но не ме чуваше. Долната му устна висеше, сякаш дърпана от обица. Стискаше пушката с две ръце, без да се прицелва.

— Батис, Батис, Батис — разтърсих го за раменете.

Той свали ремингтона още по-надолу. Гледаше ме, без да ме познае, и шептеше:

— Кой сте вие? Къде сме, къде сме?

Това ме потресе със страшна сила, най-вече защото го казваше мъж така сигурен относно простите истини. Не можех да разчитам на него. Но нямах време да му окажа помощ.

— Наведете се — ограничих се да му кажа, като го улових за врата. Батис гледаше гърдите и ръцете си, без да бърза, чужд на бедствието, което ни заобикаляше. В известен смисъл му завидях.

Трите детонатора бяха в пълна готовност. Исках да активирам най-напред шашките най-близо до гранита. Лостът стигна до дъното. В продължение на една секунда Батис, в умствено помрачение, и аз се гледахме като двама идиоти: не действаше. Но изведнъж страшен гръм ни накара да се проснем зад барикадата, закрили глави с ръце. Пламъците се издигнаха като вулканично изригване, парчета гранит и какво ли не се забиваха в чувалите, в стените, огъваха перилата, сякаш бяха от тел. Цялата постройка се тресеше. Имах чувството, че се накланя като кулата в Пиза. Когато отворих очи, пласт прах и пепел ни покриваше отвсякъде. Вътре в жилището се стелеше непрогледен облак; прехвърчаха орляци горящи сажди. Някъде там се долавяше силуетът на любимката, която пищеше ли, пищеше ужасена.

С лакти се изправих на барикадата. Дузини, стотици чудовища се бяха изпарили. Труповете бяха пръснати, агонизиращите се влачеха между мъртвите. Премигах, отрих бузите и челото си, и извиках:

— Батис, помогнете ми!

Оцелелите не обръщаха внимание на мъртвите. Напираха с вой към отворената врата. Полусъвзел се или съвсем побъркан, Батис стреля с пушката срещу гмежта. Аз също, с бързината на картечница. Беше невъзможно да пропуснеш целта. Умираха като фанатици, падаха и падналите спъваха тези, които идваха след тях.

— Продължавайте да стреляте — изревах и оставих пушката. — Не позволявайте да се приближат до вратата!

Моето намерение бе да активирам втория заряд, но битката бе тъй разгорещена, че сбърках: вместо да възпламеня динамита на втората линия, хвърлих във въздуха третата, по-отзад. Половината гора хвръкна нагоре.

Черно-гранатова гъба се издигна на двайсет и пет — петдесет метра височина. Въпреки слоя сняг, дърветата горяха като кибритени клечки и много от тях се изстрелваха във въздуха, въртяха се около оста на корените и падаха върху нас. Парчета от тела се набиваха върху коловете. Бомбардираха ни като топовни залпове и един череп се разби върху блиндажа на балкончето в момента, когато до нас достигна въздушната вълна. Повлече повечето чували и мен самия с мощта на тропически ураган. Изведнъж се озовах вътре в стаята. Влачех се на лакти сред гъст черен дим, който ме задушаваше. Подът беше застлан с пясък и искри, които прехвърчаха. Някъде навън динамитни заряди избухваха със закъснение под влияние на експлозиите. Дъхът ми лъхаше на сяра. Закашлях се, изплюх и видях любимката безпомощна в един ъгъл на къщата. За секунда разменихме погледи. Тя не разбираше нищо. Нито пък аз. Какво ставаше? Тази експлозивна мощ надвишаваше и най-оптимистичните ни предвиждания. Къде беше Батис? Дали бе паднал от фара като моряк от кораб? Да, Батис. Стана ми ясно, че през последните дни, докато аз преглеждах разпръснатите заряди и събирах парчета картеч, той не бе устоял на съблазънта да добави още шашки. Бяхме се разбрали за всеки случай да спестим част от динамита. Но несъмнено скришом бе използвал всичкия, с който разполагахме. Ако първата и третата линия с динамит за малко не ни убиха, какво щеше да стане, когато задействаме втората, с мощност колкото двете заедно?

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)