Братя по оръжие [bg]

Майлс погледна нагоре към лампата.

— Е, който и да съм аз, надявам се, че похитителите ни не са сетаганданци, нали? Това би било прекалено странно. Двойникът ми е бил подложен на пластична хирургия, струва ми се. — „А не клонинг — моля те, Господи, нека да не е мой клонинг…“

— Той каза, че бил клонинг — отвърна Галени. — Но поне половината от думите му бяха лъжи.

— О! — По-силните възклицания изглеждаха напълно неуместни.

— Да. И това ме накара да се замисля за вас. За истинската ви самоличност, разбира се.

— О… хм. Да. Струва ми се, сега разбирам защо ми е хрумнала онази… онази история, когато репортерката ме притисна в ъгъла. Вече го бях видял. В метрото. Бях с командир Куин. Преди десетина дни. Трябва да са чакали подходящ момент за подмяната. Помислих си, че виждам собственото си отражение в огледалото. Но той носеше друга униформа и сигурно са се отказали.

Галени сведе очи към ръкава на собствената си униформа.

— Не ви ли направи впечатление?

— Имах да мисля за много други неща.

— Не сте ми докладвали за случая!

— Бяха ми дали силни обезболяващи и реших, че навярно халюцинирам. Когато се върнах в посолството, вече съвсем бях забравил. И освен това — той се усмихна изтощено, — смятах, че няма да е от полза за служебните ни взаимоотношения, ако ме помислите за побъркан.

Галени раздразнено стисна устни, после на лицето му се изписа изражение съвсем близко до отчаяние.

— Навярно имате право.

— Така или иначе, истинско облекчение е да знам, че не съм станал ясновидец. Боя се, че подсъзнанието ми очевидно действа по-добре, отколкото останалата част от мозъка ми. Просто не осъзнах какво съм видял. — Той отново посочи нагоре. — Значи не са сетаганданци, така ли?

— Не. — Галени се облегна на стената и се навъси. — Комарци са.

— О! — задавено възкликна Майлс. — Комарски заговор? Извънредно… опасно.

— Наистина.

— Е — тихо каза Майлс, — все още не са ни убили. Трябва да имат някаква причина да ни оставят живи.

Устните на капитана се разтеглиха в зловеща усмивка.

— Абсолютно никаква. — Думите му бяха последвани от кратък смях. Очевидно някаква шега, разбираема само за Галени и камерата на тавана. — Той си въобразява, че има причина, но греши.

— Няма нужда да им го казвате — процеди през зъбя Майлс. — Хайде, Галени, изплюйте камъчето. Какво се случи сутринта, в която изчезнахте от посолството?

Капитанът въздъхна и като че ли се овладя.

— Обадиха ми се. Един стар… комарски познат. Помоли ме да се срещнем.

— Няма данни да са ви търсили. Иван провери комуникационния ви пулт.

— Изтрих записа. Това беше грешка, но тогава не смятах така. Ала той каза нещо, което ме наведе на мисълта, че ще мога да разкрия загадката на вашите странни заповеди.

— Значи все пък съм успял да ви убедя, че със заповедите ми трябва да се е случило нещо, така ли?

— О, да. Но това означаваше, че сред хората ми има предател. Навярно самият куриер. Само че не смеех да отправя такова обвинение, без да разполагам с убедителни доказателства.