Третата тайна [bg]

— Знаех, че ще бъдеш там.

— А зарадва ли се, като ме видя?

Той се забави, за да обмисли отговора си, след което поклати глава.

— Мисля, че ти не се зарадва особено, като да ме видя.

— Опитвах се да отгатна реакцията ти, нищо повече.

— Доколкото си спомням, реакция от твоя страна изобщо липсваше.

Тя се отдръпна и пристъпи към прозореца.

— Между нас имаше нещо много специално, Колин. Няма смисъл да го отричаме.

— Но няма смисъл и да го възкресяваме.

— Това е последното, което бих желала. И двамата остаряхме, дано да сме и поумнели. Не можем ли да бъдем просто приятели?

Беше пристигнал в Румъния по поръчение на папата, а сега изведнъж се оказа въвлечен в разговор с жената, която някога беше обичал. Нима Бог му изпращаше ново изпитание? Не можеше да отрече, че присъствието й му се отразява по неповторим начин. Някога действително бяха споделяли всичко. Тя беше трогателна в усилията си да разкрие тайните на детството му, търсеше информация за истинската му майка, искаше да разбере защо биологическият му баща се е отказал от него. А благодарение на нея той успя да прогони голяма част от кошмарите си. За съжаление на тяхното място се бяха появили нови. Може би е дошло времето да сключи мир със съвестта си. Какво лошо има в това?

— Бих се радвал — кратко отговори той.

Тя беше облечена с черен панталон, който плътно прилепваше към стройните й бедра. Широкият черен колан, напомнящ за революционните; й възгледи, мътно проблясваше под раираното сако. Но очите й бяха изгубили замечтаното изражение и гледаха на света със спокойна увереност. Прекалено спокойна. Някъде дълбоко в тях обаче все още се долавяха емоционалните искрици, които той толкова беше харесвал. Те му липсваха и до днес. Странна тръпка прониза тялото му. В душата му нахлуха спомените от онова далечно лято, когато се беше оттеглил в Алпите за размисъл и когато, също като днес, тя се беше появила на прага, предизвиквайки дълбок смут в душата му.