Третата тайна [bg]

— Но на практика се оказа, че то не съдържа нищо сензационно. Извън обичайните призиви за покаяние и вяра.

— Напротив, то предсказваше убийство на папата.

— Което обяснява защо църквата го е запазила в тайна толкова дълго време — кимна Валендреа. — Глупаво би било да се даде божествен мотив на някой лунатик да застреля папата.

— Ние вярваме, че точно това е бил мотивът на Йоан XXIII, който е прочел посланието и е заповядал да бъде запечатано.

— Но предсказанието на Дева Мария се сбъдна. Някакъв смахнат се опита да застреля Павел VI, а после онзи турчин натисна спусъка срещу Йоан Павел II. Но аз искам да разбера друго — защо Климент изпитва необходимост непрекъснато да препрочита оригиналния текст?

— Пак ще повторя, че ние с теб нямаме право да задаваме подобни въпроси.

— Освен ако някой от нас не е папа — подхвърли Валендреа и изчака да види дали гостът му ще захапе въдицата.

— Но никой от нас не е папа — поклати глава Нгови. — А твоята постъпка нарушава каноническите закони. — Гласът му остана равен, а Валендреа се запита дали този сдържан африканец някога е губил самообладание.

— И вероятно планираш да ми отправиш официално обвинение, а?

— Ако имам някакъв шанс за успех, да — отвърна, без да се колебае Нгови.

— При такъв успех аз ще бъда принуден да си подам оставката, а ти ще получиш поста държавен секретар. Това няма да ти бъде неприятно, нали, Морис?

— Ще бъда много доволен, ако мога да те изпратя обратно във Флоренция. Там са живели Медичите, от които произлиза фамилията ти.

Валендреа застана нащрек. Африканецът беше майстор на провокациите, а тази тема несъмнено би била силен коз по време на конклава, най-вече за неговите противници начело с Нгови.

— Аз съм Валендреа, а не Медичи — отсече той. — Нашата фамилия винаги се е противопоставяла на Медичите.

— Невинаги, а само когато е била в упадък. Убеден съм, че и твоите предци са били опортюнисти.

Едва сега Валендреа си даде сметка за истинската същност на този разговор: той беше открита конфронтация, лице в лице, на двамата най-сериозни претенденти за папския престол. Отлично знаеше, че Нгови ще бъде най-големият му съперник. Разполагаше със записи на разговорите между няколко кардинали, които се бяха почувствали сигурни зад заключените врати на своите кабинети. От тях стигна до заключението, че африканецът е опасен противник — още повече че архиепископът на Найроби никога не беше афиширал желание да бъде папа. На всички въпроси в тази посока беше отвръщал с махане на ръка и деклариране на дълбоко уважение към Климент XV. Което обаче не можеше да заблуди Валендреа. Папа африканец не бе стоял на трона на свети Петър от първи век. Това би било истински триумф за Нгови, който беше пламенен националист и твърдо вярваше, че Африка заслужава повече от сегашния си статут в светата църква. А нима има по-добра платформа от този трон за прокарване на социалните реформи, на които той беше привърженик?