Дяволската стъпка [bg]
- Автор: О'Рейли Виктор
- Серия: Хуго Фицдуайн #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-657-7
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволската стъпка [bg]». Краткое содержание книги:
Ричардсън бе свикнал със змиите, но такава близка среща очи в очи със сигурност можеше да ти покачи адреналина. Той изчака сърцето му да се поуспокои, после се обади в диспечерната.
Този път го прехвърлиха на лейтенанта, който вече бе започнал да проявява признаци на нетърпение.
— Побързай, Анди, ако обичаш — подкани го той.
— Разбрано, лейтенант — отвърна безизразно Ричардсън.
След няколко минути излезе на поляната. Ако правилно бе разчел следите, тук трябваше да има кола, но нищо подобно не се виждаше. Смешна работа, помисли си той. Още малко и ще започне да си мисли за летящи чинии и малки зелени човечета. В реалния свят колите не можеха просто да изчезват. Животът бе далеч по-скучен.
Всичко това е така, каза си той, но не виждаше проклетия автомобил, а обратни следи нямаше.
Той започна да претърсва покрайнините на поляната. Дърветата растяха близо и на различни разстояния едно до друго, така че между тях не би могла да се промъкне кола. После видя просека в плътната дървесна стена — вероятно резултат от гръм или буря. Бяха свалени поне две-три дървета. Но клонакът бе накълцан, а след това струпан небрежно, в груб опит да се прикрие нещо…
Ричардсън заразхвърля клоните и скоро пред него бавно се разкри багажникът на един додж седан. Взет под наем, доколкото можеше да се разбере. Колата бе обърната с предница към гората.
Багажникът бе заключен, но вратите не бяха. В контакта нямаше ключове, но той успя да намери лостчето за отваряне на багажника. Веднага разпозна миризмата — смес от кръв, екскременти и страх. Миризмата на насилствена смърт.
Протегнал предпазливо цевта на пушката, Ричардсън повдигна капака на багажника. Вътре бе проснато тялото на млада жена, която се взираше в него с широко отворени, изхвръкнали от ужас очи. Гърлото й бе разрязано и изглеждаше, че е била оставена да умре тук от загуба на кръв. Дрехите й и вътрешността на багажника бяха подгизнали от кръв.
Ричардсън си я представи как лежи вътре, побъркана от страх, а убиецът й хлопва багажника, стиснал кървав нож в ръка. По ръцете й имаше дълбоки порезни рани, явно се е опитала да се отбранява. По-внимателният оглед показа, че кръв има на и около предната дясна седалка. Била е там, когато е нанесен ударът, каза си той, а след това са я захвърлили да умре отзад. Побиха го тръпки.
Потиснат и с омекнали колене, той повика диспечерната. Оправяше се с катастрофи, ако при тях нямаше пострадали деца, обаче тази необуздана касапница го разтърси. Той си помисли за Сюзън, можеше тя да е вътре сега.
Според процедурата се налагаше да изчака оперативната група, но той трябваше да свърши още нещо и знаеше, че е достатъчно добър, за да го свърши както трябва. Започна бавен и основен оглед на поляната, движейки се приведен.
Виждаха се явно следи от хеликоптера, както и от дейността около него. Вихърът на витлата бе вдигнал цяла вихрушка от шума и клонки, а по следите от шейната на хеликоптера можеше да се разбере, че приземявайки се, пилотът е закачал върховете на дърветата. Неопитен, отвикнал от летене или откачен безумец? Трудно е да се каже. Според Ричардсън — отвикнал. Един новобранец едва ли би се решил да каца на толкова тясно място.
След дванадесетминутно търсене нещо проблесна в песъчливата почва до следите от плазовете. Бе почти затъпкано в земята, изтървано случайно или нарочно.
Той клекна и разчовърка пръстта с една клечка. Беше необичайна наглед гривна, направена, както му се стори, от два вида злато. Ричардсън закачи гривната с клечката, измъкна я и я поднесе до очите си. Представляваше някаква абстракция, от едната страна приличаше на арфа. Бе скъпо нещо, имаше закопчалка и предпазна верижка. Тази работа не ще да е паднала случайно, каза си той.
После прочете надписа вътре.
От джоба на панталона си Ричардсън извади найлонова торбичка за улики и прибра гривната. Мислеше усилено — тази куражлийка сигурно е хвърлила още нещо. Обаче по пътя не откри други улики, защото най-вероятно прозорците наистина са били плътно затворени. А ако е била в багажника заедно с другата жена? По дяволите, жената може да е била поначало само една, а свидетелят да се е объркал. Съпротивявала се е, докато са я качвали на хеликоптера, и е била убита.
Не, това не му звучеше правдоподобно, тъй като всичко останало свидетелят бе описал правилно. Защо тогава да се съмнява, че са били две жени? Това означава, че отвлечената е държана или в багажника, или на задната седалка. Трябваше да претърси колата, за да разбере, а това вече щеше да бъде сериозно нарушение.