Тайната на фараоните [bg]

— Сигурен ли си, че не е ранна версия на „Хълк“? — попита тихо Кърт.

— Е, това би било страхотно — прошепна Джо.

Вдигна апарата, сканира плочката, после я покри отново, преди да мине нататък.

От другата страна на склада Кърт нямаше чак такъв късмет, но се движеше възможно най-бързо. Като повечето музеи, и този имаше много повече артефакти, отколкото можеше да изложи. В резултат ги заемаше на други експозиции, но повече просто си стояха в склада.

Това и липсата на някаква логична подредба ги затрудняваше още повече. Дотук Кърт беше открил артефакти от пелопонеския конфликт и римската империя до артефакти от двете световни войни. Натъкна се на секция с експонати от Френската революция, британски оръжия от Ватерло и дори шалче, са което спирали кървенето от раната на адмирал Нелсън, която получил при Трафалгар.

Кърт предположи, че шалчето вероятно има по-скоро религиозна стойност за Кралския флот, ако наистина беше истинско. Фактът, че щеше да бъде продадено в Малта, го караше да се съмнява обаче. Но пък и преди бяха откривани много съкровища в задния двор.

След това намери няколко артефакта от Наполеон, включително надпис до тях, който гласеше XVI.

Стъпка в правилната посока, помисли си.

Първото, което откри, беше няколко писма, сред които заповеди на Наполеон до командирите му, в които настояваше за по-добра дисциплина сред армията. След това видя документи с искане за още пари. Това писмо беше върнато в Париж, но бе прехванато от британците. Накрая имаше малка книжка — обозначена като „Дневникът на Наполеон“.

Въпреки че времето ги притискаше, Кърт не можа да устои и погледна. Никога не беше чувал за дневник на Наполеон. Отвори контейнера и разкопча непромокаемата опаковка на книгата. Оказа се, че не било дневник, ами „Одисея“ от Омир, на гръцки. Прелисти страниците. В полетата имаше бележки на френски. От Наполеон? Предположи, че може и така да е — но беше спорно.

Все пак се вгледа в страниците и забеляза нещо друго: някои думи бяха заградени и някои страници липсваха. По нащърбените краища, които откри, се досети, че страниците са били откъснати. Проспектът, прикрепен към дневника, указваше, че той е бил у императора до смъртта му на Света Елена.

Въпреки любопитството си Кърт затвори книгата, запечата контейнера и продължи. Това беше интересно, но мъжете, които бяха убили Кенсингтън, търсеха египетски артефакти.

В следващата секция Кърт откри два контейнера със стъклени стени, с големината на малки камиони. В първия имаше всякакви съкровища по порцеланови лавици и приличаше на огромна съдомиялна. Във втория имаше две големи оръдейни дула, окачени на клупове. Надпис с химически молив на стъклото указваше, че контейнерите са пълни с дестилирана вода, доста обичаен метод да се изкара солта от железните и бронзови предмети, открити в морето.

Той се вгледа през стъклото. Нищо египетско не видя.

— Като в супермаркета — промърмори. — Винаги пазарувам на погрешната пътечка.