Убийствени сънища [bg]

— Повече от малко. Нима някога съм вземал половинчати мерки?

— Не, никога. — Усмивката му изчезна. — Но може да се наложи да направим повече, отколкото просто да изчакаме, по въпроса с Майкъл. Може да се наложи да се занимаем и със Санборн. В самолета, на път за тук, си мислех, че бившият съпруг на Софи знае, че се бях появил на сцената. Майкъл му казал, че съм техен роднина, но Едмъндс знаеше името ми. А онова, което Едмъндс не знае, Санборн може да го разкрие.

— Ще се заемем с това, когато се случи.

— Санборн е човек с огромно влияние и много власт.

— Не и тук, не и в земята, която е моя собственост. Не и когато става въпрос за моите хора. Нека само дойде!

Джок се засмя. Отговорът беше толкова характерен за МакДъф, че той изведнъж почувства колко е привързан към него.

— Тогава да приема ли, че не искаш да скрием момчето някъде другаде?

— За какво говориш? Аз поех отговорност за момчето. Опитай се да го вземеш от мен и ще трябва да се сбием.

— Тогава по-добре да не се опитвам. — Той тръгна нагоре по стълбите. — Трябва да проверя как е Майкъл, да се уверя, че е добре. Дори да няма кошмари, той е дете, което е много далеч от дома си.

— Той е на десет години. Ти беше само на петнайсет, когато избяга от дома си с намерението да изследваш света.

— Но при мен това беше избор. Не постъпих много умно, но Майкъл нямаше никакъв избор, когато дойде тук. — Хвърли поглед през рамо. — А и аз имах теб, ти винаги щеше да дойдеш да ми спасиш кожата. Майкъл има само мен.

— Не би могъл да има повече късмет — каза МакДъф тихо. — Бих искал да си на моя страна по всяко време, Джок.

За миг Джок не знаеше какво да каже. В отношенията с лерда винаги се грижеха за него, а не обратното. С разума си знаеше, разбира се, че сега с МакДъф са равни, обаче чувствата му бяха друго нещо. Исусе, разчувства се! Усмихна се с усилие.

— Добре е да го знам. Това означава ли, че няма да хвърлиш мен и Майкъл в подземието от съображения за сигурност?

— По дяволите, не. Нищо подобно няма да направя. Винаги правя това, което е необходимо. — Усмихна се широко и го последва нагоре по стълбите. — Подземието е наводнено от пролетните дъждове. Имате късмет, не ви очаква такава съдба.