Сянката [bg]

В края на отклонението се бяха събрали още много служители на реда на щата Масачусетс и една част от тях държаха демонстрантите на безопасно разстояние отвъд шосето. За момент изглеждаше, че ягуарът ще ускори към летището, но после стоповете светнаха. Микробусът свърна и закова зад него. И изведнъж Ланг се появи по сако; сякаш без да обръща внимание на студа и скандиращата тълпа, той тръгна с широка крачка право към камерите, следван от тримата агенти. Изрових дистанционното от креслото, където бе седяла Амелия — от кожената тапицерия все още лъхаше нейният аромат, — насочих го към екрана и засилих звука.

— Извинявам се, че ви накарах да чакате на студа — започна Ланг. — Просто исках да кажа няколко думи в отговор на новината от Хага.

Той помълча и наведе очи. Често го правеше. Дали беше естествена реакция, или нарочно създаваше впечатление за спонтанност? При него никога не се знаеше. В далечината ясно се чуваше как тълпата скандира: „Ланг! Ланг! Ланг! Лъжец! Лъжец! Лъжец!“

— Странни времена са настанали — каза той и пак се поколеба, — странни времена. — Този път най-после вдигна глава. — Когато онези, които винаги са се борили за свобода, мир и справедливост, биват обявявани за престъпници, а онези, които открито насаждат омраза, възхваляват убийствата и искат да унищожат демокрацията, биват закриляни от закона, като че те са жертвите.

— Лъжец! Лъжец! Лъжец!

— Както казах във вчерашното си изявление, винаги съм бил убеден поддръжник на Международния наказателен съд. Вярвам в неговата дейност. Вярвам в здравия разум на неговите съдии. И затова не се боя от разследването. Защото в сърцето си знам, че не съм извършил нищо нередно.

Той се обърна към демонстрантите. За пръв път пролича, че е забелязал размаханите плакати: неговото лице, решетките, оранжевият гащеризон, окървавените ръце. Стисна зъби.

— Не ще позволя да ме сплашат. — Той леко вирна глава. — Не ще позволя да ме превърнат в изкупителна жертва. Не ще позволя да ме откъснат от борбата срещу СПИН, бедността и глобалното затопляне. Точно с тази цел сега заминавам за Вашингтон, за да продължа според предварителния си график. Позволете да кажа пределно ясно на всички зрители в Обединеното кралство и по целия свят: докато дишам, ще се боря срещу тероризма, където това се наложи, независимо дали на бойното поле или — при необходимост — в съдебната зала. Благодаря.

Без да обръща внимание на градушката от въпроси — „Кога ще се върнете във Великобритания, мистър Ланг?“, „Одобрявате ли мъченията, мистър Ланг?“, — той се обърна и закрачи обратно. Мускулите на широките му плещи играеха под изискания костюм, а тримата охранители се разпръснаха във верига зад него. Само преди седмица подобно изявление би ме впечатлило както речта му в Ню Йорк след лондонския самоубийствен атентат, но сега с изненада открих колко малко чувства изпитвам. Сякаш гледах някой велик актьор в залеза на кариерата си — емоционално изчерпан и без други резерви освен превъзходното майсторство.