Обявяването на лот № 49 [bg]

На другия ден, след дванайсетчасова дрямка без никакви по-особени сънища, заслужаващи обсъждане, Едипа освободи стаята в хотела и потегли към Кинърет. По пътя разполагаше с достатъчно време да обмисли случките от предишния ден и реши да намине при своя психоаналитик, доктор Хилариус, за да му разкаже всичко. Вероятно е попаднала под безжалостната ледена власт на някаква психоза. Със собствените си очи бе установила наличието на система СМЕТ: бе видяла двама куриери на СМЕТ, пощенска кутия на СМЕТ, пощенски марки на СМЕТ, клейма на СМЕТ. А изображението на пощенския рог със сурдинка се срещаше едва ли не навсякъде из района на залива. И все пак щеше й се всичко това да излезе плод на въображението й — безспорен резултат от получените душевни рани, изживените затруднения и мрачни колебания. Силно желаеше доктор Хилариус да я увери, че тя не е с всичкия си, че има нужда от почивка, че не съществува никакъв Тристеро. Искаше също да знае защо толкова би я заплашвала вероятността Тристеро да се окаже нещо реално.

Малко след залез-слънце Едипа спря в алеята пред клиниката на Хилариус. В кабинета му като че ли не светеше. Устремено към вечерното море, въздушното течение поклащаше евкалиптовите клони. По средата на застланата с плочи пътека я стресна остро избръмчаване на насекомо покрай ухото й, последвано от пукота на изстрел. Това не е насекомо, помисли Едипа, но в същия миг чу още един изстрел и веднага направи връзката. В привечерния сумрак тя представляваше съвсем ясно очертана мишена. Единственото спасение бе да продължи направо към клиниката. Притича до остъклената врата и установи, че е заключена, а фоайето — тъмно. Вдигна от земята недалеч от цветните лехи един камък и го запрати по вратата. Той отскочи. Докато Едипа оглеждаше наоколо за втори камък, вътре се появи фигура в бяло, изтича до вратата и я отключи. Това бе Хелга Блам, приходящата асистентка на Хилариус.