Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Философия » Изворът [bg]
Изворът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изворът [bg]

Электронная книга - «Изворът [bg]». Краткое содержание книги:

„Изворът“ е история за талантлив млад архитект, за безкомпромисната му битка срещу общоприетите стандарти, за експлозивната му любов към прекрасна жена, която привидно се опитва да го провали. Когато романът се появява за пръв път през 1943 г., дръзката и оригинална литературна визия на Ранд и нейната разтърсваща философия незабавно й спечелват световна популярност. Актуален и днес, както преди 60 години, това е роман за героя — и за тези, които искат да го унищожат.
1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 383
Перейти на страницу:

Летните месеци отминаваха. Списъкът се изчерпа и той отиваше повторно в някои от фирмите, където първия път бе получил отказ. Роурк установи, че някои неща за него се бяха разчули. Казваха му едни и същи думи — изричани направо, плахо, гневно или извинително: „Изключили са те от Стантън. Бил си уволнен от кантората на Франкън.“ В различните гласове на хората, изговарящи тези думи, звучеше обща нотка: нотка на облекчение от увереността, че някой друг вече е взел решението вместо тях.

Вечер сядаше на перваза на прозореца в стаята си и пушеше. Разтваряше ръка върху стъклото и гледаше града под пръстите си. Усещаше студеното стъкло до кожата си.

През септември прочете в „Архитектурна трибуна“ статия, озаглавена „Дайте път на утрешния ден“ от Гордън Л. Прескът, член на Американската гилдия на архитектите. Статията гласеше, че трагедията на професията са изпитанията пред талантливите начинаещи; че в тази борба затъват неоценени дарби; че архитектурата загива поради липса на свежа кръв и мисъл, поради липса на оригиналност, въображение и смелост; и че авторът на статията си поставя за цел да издирва перспективни начинаещи архитекти, да ги насърчава, да ги развива и да им дава шанса, който заслужават. Роурк не бе чувал за Гордън Л. Прескът, но статията звучеше искрено и убедително. Тръгна към кантората на Прескът, усещайки за първи път искрица надежда.

Приемната в кантората на Гордън Л. Прескът беше изискано обзаведена в сиво, черно и червено; излъчваше и сдържаност, и дързост. Млада и много красива секретарка уведоми Роурк, че не може да се срещне с господин Прескът без предварителна уговорка, но ще и бъде приятно да му определи час за следващата сряда в два и петнайсет. В сряда, в два и петнайсет, секретарката се усмихна на Роурк и го помоли да седне и да почака малко. В четири и четиридесет и пет Роурк беше приет в кабинета на Гордън Л. Прескът.

Гордън Л. Прескът носеше сако от кафяв туид и бяло ангорско поло. Беше тридесет и пет годишен, висок и атлетичен, на лицето му бе изписана строга житейска мъдрост, но имаше мека кожа, топчест нос и малки, пълни устни, като на колежански любимец. Лицето му беше загоряло от слънцето. Русата му коса беше подстригана ниско, като на пруски военен. Беше подчертано мъжествен, подчертано нехаеше за елегантността и видимо осъзнаваше ефекта от всичко това.

Вслуша се мълчаливо в думите на Роурк. Очите му бяха като хронометър, отброяващ всяка секунда, изтичаща при всяка дума на Роурк. Изслуша първото изречение, а на второто го прекъсна и изрече рязко:

— Нека видя чертежите ви. — Сякаш искаше да стане ясно, че всичко, което може да каже Роурк, вече му е добре известно.

Пое чертежите със загорелите си ръце. Преди да ги погледне, каза:

— Толкова много млади мъже идват при мен за съвет, толкова много. — Хвърли поглед към първата скица, но вдигна глава, преди да я е видял. — Разбира се, начинаещите много трудно успяват да съчетаят практическото с възвишеното. — Мушна най-горната скица под купчината. — Архитектурата е предимно утилитарно понятие и проблемът е да се извиси принципа на прагматизма в света на естетичната абстракция. Всичко друго е безсмислено. — Хвърли поглед на следващите две скици и ги мушна отдолу. — Не понасям мечтатели, за които архитектурата е свещен кръстоносен поход в името на самата нея. Великият динамичен принцип е общият принцип на изравняване на хората. — Погледна следващата скица. — Вкусът и сърцето на обществото са върховен критерий за твореца. Гений е онзи, който умее да изрази общото. Изключителното е да се докоснеш до обикновеното. — Претегли с ръка купчината чертежи, установи, че е прехвърлил половината и ги остави на бюрото.

— Ето каква е вашата работа. Много интересна. Но не и практична. Не е зряла. Няма нито фокус, нито дисциплина. Юношеска. Оригиналност заради самата оригиналност. Въобще не е в духа на нашето време. Ако искате да знаете от какво имаме крещяща нужда днес, ето, нека ви покажа. — Извади скица от едно чекмедже на бюрото. — Тя е на един млад човек, който дойде при мен без никакви препоръки, начинаещ, който никога преди не е работил. Ако можете да направите подобни неща, няма ви се налага да търсите работа. Видях тази негова скица и веднага го взех на работа с начална заплата двадесет и пет на седмица. Безспорно той е скрит гений. — Подаде скицата на Роурк. Беше къща, приличаща на зърнен силоз, преливаща в опростена, измършавяла сянка на Партенона.

1 ... 45 46 47 48 49 50 51 52 53 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)