Пепеляшките [bg]

Но, разсъждаваше Фредрика наум, все още не бяха открили мотива за отвличането. Ако извършителят беше Габриел Себастиансон, защо го е направил? Липсваше неприятен спор за родителски права, липсваше и информация някога да е докосвал с пръст момичето.

След срещата с майка му, у Фредрика не остана никакво съмнение, че той е малтретирал Сара. Цялото семейство пораждаше крайна неприязън. Фредрика седна зад компютъра, за да направи списък с въпроси към Теодора Себастиансон. Само споменът за кокалестите й пръсти, с които бе посочила къде да спре колата, я вцепеняваше. Старицата бе права, имаха си трески за дялане. Въпросът беше само защо жена като Сара е избрала да стане част от тях. За разлика от свекърва си тя изглеждаше семпла, непретенциозна и мила. Настъпеше ли моментът, без съмнение, и срещата с Габриел щеше да бъде интересна.

Изведнъж мобилният й телефон звънна и прекъсна писането, с което току-що се беше заела. Търсеше я мъжки глас.

— С Фредрика Бергман ли разговарям?

— Да, аз съм. А вие кой сте? — обади се Фредрика.

— Казвам се Мартин Ек, работя в Сат Ком. Говорихме накратко преди две вечери, когато ми се обадихте и попитахте за Габриел Себастиансон — отвърна мъжът.

Сат Ком, фирмата, в която безследно изчезналият се беше издигнал през последните десет години и сега участваше в ръководството й.

Фредрика веднага се понамести.

— Да? — каза тя.

— Ами — започна Мартин Ек с облекчение в гласа, че го помни. — Казахте да ви позвъня, ако се чуя с него, така че си запазих визитката ви.

— Разбирам — продължи Фредрика и притаи дъх. — И ето че ви се е обадил?

Мартин Ек замълча. Фредрика дори си помисли, че се колебае дали да не затвори.

— Не се е обадил.

Раменете й леко увиснаха.

— Но мисля, че открих нещо, което ще ви е интересно да видите — бързо добави той.

— Добре — съгласи се Фредрика предпазливо и приготви лист хартия и химикалка. — Какво точно сте открили?

Нова пауза.

— Наистина бих желал по-скоро да дойдете тук и да го видите с очите си — каза мъжът сериозно.

Фредрика се поколеба. Нямаше нито време, нито желание да посещава офиса на Габриел Себастиансон. Педер трябваше да се заеме с това, защото той получи задачата да проучи приятелите на заподозряния.

— Не искате ли да кажете за какво става дума? — попита тя. — Точно сега сме затрупани от работа.