Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
— Извинете ме — рече той, извади мръсна кърпа, избърса брадата си, разпръсвайки с яростно движение жълтеникава слуз, след което прибра отново кърпата в джоба си.
Митничарят погледна кърпата, след това разтърка нежните си ръце.
— Надявам се да не ни носите някоя болест в този наш влажен климат.
— Няма нищо — отвърна Глин.
Макфарлън го погледна с нарастваща тревога. Очите му бяха влажни и зачервени: изглеждаше болен.
Бритън се изкашля деликатно в шепа.
— Настинка — рече тя. — Целият кораб е така.
— Само настинка ли? — попита чиновникът и веждите му се повдигнаха в неспокойна дъга.
— Ами… — отвърна Бритън и поспря. После додаде: — Лазаретът ни е препълнен…
— Няма нищо сериозно — намеси се Глин, гласът му клокочеше от слузта. — Може би малко грип. Нали знаете какво е на кораба, когато всички са наврени в едно малко пространство. — Той се засмя и смехът му премина в нов пристъп на кашлица. — Но като стана дума за това, ще се радваме да ви посрещнем на нашия кораб днес или утре, когато ви е удобно.
— Може би няма да се наложи — отвърна чиновникът, — стига документите ви да са в ред. — Прелисти ги. — Къде е разрешителното ви за минно проучване?
След като хубаво се прокашля да прочисти гърлото си, Глин се наведе над масата и извади подпечатани с релефни печати документи от сакото си. Чиновникът ги пое с връхчетата на пръстите си, погледна най-горната страница, след това прелисти останалите с опакото на ръката си. После ги остави върху очуканата маса.
— Много съм огорчен — рече той и поклати тъжно глава, — но това не е необходимият формуляр.
Макфарлън видя как двамата други чиновници тайничко се спогледаха.
— Така ли? — рече Глин.
В стаята се усети неочаквана промяна, някаква атмосфера на очакване.
— Ще трябва да донесете необходимите формуляри от Пунта Аренас — рече чиновникът. — И тогава ще мога да ги подпечатам като редовни. Дотогава ще задържа паспортите ви на отговорно пазене.
— Това са изискваните формуляри — рече Бритън, приела по-решителна позиция.
— Оставете ме аз да се погрижа за това — каза й на английски Глин. — Мисля, че искат малко пари.
Бритън пламна.
— Какво, да не би да искат подкуп?
Глин й направи жест с ръка да замълчи.
— Спокойно.
Макфарлън погледна двамината, питаше се дали онова, което вижда, бе истинско, или разиграваха театър.
Глин се обърна към митничаря, чието лице се бе изкривило във фалшива усмивка.
— Навярно — рече Глин, — ще е възможно да купим истинското разрешително и тук?
— Възможно е — отвърна чиновникът. — Но са скъпи.
Глин подсмъркна шумно, вдигна куфарчето си и го постави на масата. Макар да бе мръсно и очукано, чиновниците го гледаха със зле прикрит ламтеж. Глин щракна закопчалките и вдигна капака му, като се преструваше, че крие съдържанието му от чилийците. Вътре имаше още книжа и десетина пачки американски двайсетачки, стегнати с гумени ластичета. Глин извади половината и ги постави на масата.
— Това достатъчно ли е да се реши проблемът? — попита той.
Чиновникът се усмихна, облегна се назад и сбра пръстите си на куличка.
— Боя се, че не, сеньор. Разрешителните за минна дейност са скъпи.
Той отклони гнусливо поглед от куфарчето.
— Колко тогава?
Чиновникът се престори, че пресмята бързо на ум.
— Два пъти по толкова ще бъдат достатъчни.
Последва кратко мълчание. След това Глин бръкна в куфарчето, извади и останалите пачки и ги постави на масата.
На Макфарлън му се стори, че напрегнатата атмосфера изведнъж се разведри. Чиновникът събра парите от масата. Бритън изглеждаше обезпокоена, ала примирена. Двамината митничари до печката се усмихваха широко. Единствено изключение правеше новодошлият: поразителна фигура, която се бе вмъкнала в стаята по средата на преговорите и сега стоеше до вратата. Беше висок мъж с кафеникаво лице и остри като бръснач черти, проницателни черни очи, гъсти вежди и изострени уши, които му придаваха напрегнато, почти мефистофелско излъчване. Беше облечен в чиста, макар и избеляла униформа на чилийския военен флот и върху раменете му имаше някакви златни пагони. Макфарлън забеляза, че докато лявата му ръка бе спусната до тялото по военному, дясната бе изправена хоризонтално пред стомаха и дланта й бе извита като неволна, кафеникава запетая. Мъжът огледа чиновниците, Глин, парите на масата и устните му се свиха в лека презрителна усмивка.
Парите вече бяха разпределени на четири купчинки.
— А разписка? — попита Бритън.
— За съжаление ние не работим по този начин…
Митническият чиновник разпери ръце и отново се усмихна. Той бързо се отдръпна, плъзна една купчинка банкноти в писалището си, след това подаде двете други на мъжете на пейката.