Черен лед
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черен лед». Краткое содержание книги:
Милиардерът Палмър Лойд решава да се сдобие с това чудо — колосален метеорит, най-големият и най-странният, намиран някога на планетата — за да украси с него грандиозния си частен музей. За да постигне своето, той е готов да плати всякаква цена — от милиони долари, до човешки живот.
Но да се пренесе такава чудовищна тежест до другия край на света е задача на самата граница с невъзможното. Шефът на екипа — Глин, не е свикнал да разчита на късмета и не признава отстъпление — двойната осигуровка е негов железен принцип, а безпощадното преследване на целта — стил на мислене и действие.
Взети са предвид всички възможни ходове, събран е екип годен да отговори на свръхвисоки изисквания — научни, психологически и физически, на хората са обещани огромни пари и слава, а досиетата им са проучени до последната буква. Но въпреки всички осигуровки… планът не сработва, на крачка от осъществяването на великата мечта. Пред прага на Антарктика, сграбчени в мъртвата хватка на ледения ад, авантюристите се сблъскват с ужасяващата загадка за произхода и същността на своята находка. Това е мистерията, която трябва да решат, ако искат да оцелеят. Но пътят към спасението е преграден от разочарования, страх, предателства и смърт — стената от черен лед между човешкото достойнство и гибелта.
Глин даде бакшиш на водачите им и отвори вратата. Последва го Бритън, а Макфарлън влезе последен. Пое дълбоко студения въздух, като непрекъснато си напомняше, че бе твърде малко вероятно някой да го разпознае във връзка с атакамската работа.
Интериорът бе такъв, какъвто бе очаквал: очукана маса, тумбесто кюмбе, чернооки чиновници. Фактът, че влизаше доброволно в правителствено чилийско учреждение — колкото и да бе отдалечено — го изнервяше. Погледът му зашари неволно към таблото с омачканите листовки на най-търсени престъпници, което висеше на стената, закачено с ръждива метална скоба. „Спокойно, спокойно“, рече си той.
Митническият чиновник имаше грижливо зализана черна коса и носеше безупречна униформа. Усмихна им се и разкри уста, пълна със златни зъби.
— Моля седнете — рече на испански.
Имаше мек, женствен глас. Излъчваше някакво благоденствие, което никак не бе на мястото си в такова забутано, окаяно място.
От задната врата на митническата кантора се дочуха гласове, които се надигнаха в спор, но изведнъж стихнаха. Макфарлън изчака Глин и Бритън да седнат и ги последва, като се настани на олющен дървен стол. Кюмбето изпука, излъчваше чудесна топлина.
— Пор фавор13 — рече служителят и бутна към тях дървена кутия, пълна с цигари.
Всички отказаха, освен Глин, който си взе две. Пъхна едната между устните си, а другата мушна в джоба и рече ухилен:
— Мас тарде14.
Митничарят се наведе напред над масата и запали цигарата на Глин съд златна запалка. Глин вдиша дълбоко дима от цигарата без филтър, след това се наведе да изплюе листче тютюн. Макфарлън отмести погледа си от него към Бритън.
— Добре дошли в Чили — рече чиновникът на английски и превъртя запалката в нежните си ръце, преди да я мушне обратно в джоба на куртката си. След това премина отново на испански: — Вие сте от американския минен кораб „Ролвааг“, разбира се.
— Да — отвърна Бритън, също на испански.
С донякъде нехаен жест тя извади някакви книжа и тесте паспорти от доста оръфана кожена чанта.
— И ще търсите желязо? — попита мъжът с усмивка.
Глин кимна.
— И се надявате да намерите това желязо на Исла Десоласион?
Той се усмихна малко цинично, според Макфарлън. А може би това бе мнителност?
— Разбира се — отвърна бързешком Глин, като едва потисна кашлицата си. — Разполагаме с най-съвременното минно оборудване и хубав рудовоз. Това е високопрофесионална операция.
Леко усмихнатото лице на чиновника подсказваше, че вече бе получил информация за голямото ръждиво корито, което чакаше на входа на протока. Той дръпна документите към себе си и ги прелисти небрежно.
— Ще трябва известно време да обработим тези документи — рече той. — И навярно ще посетим кораба ви. Къде е капитанът?
— Аз съм капитанът на „Ролвааг“ — каза Бритън.
При тези й думи, веждите му направо отскочиха нагоре. Откъм задната врата се чу тътрене на крака и в канцеларията влязоха още двама чиновници с неопределен ранг. Запътиха се към печката и седнаха на една пейка до нея.
— Значи вие сте капитанът — рече чиновникът.
— Да.
Митничарят изсумтя, сведе отново поглед към документите, разлисти ги пак така небрежно и вдигна отново глава.
— А вие, сеньор? — попита и заби поглед в Макфарлън.
Намеси се Глин:
— Това е доктор Видманщетен, старши научен сътрудник. Не говори испански. Аз съм главният инженер — Ели Ишмаел.
Макфарлън усети как погледът на чиновникът се забави върху него.
— Видманщетен — повтори онзи бавно, сякаш опитваше името на вкус.
Другите двама също погледнаха към него.
Устата на Макфарлън пресъхна. Снимката му не се бе появявала в чилийските вестници поне в последните пет години. А и по онова време носеше брада. „Няма защо да се безпокоиш“, рече си на ум. По слепоочията му започна да избива пот.
Чилиецът го гледаше с любопитство, сякаш засичаше притеснението му с някакво свое, професионално шесто чувство.
— Не говори испански? — попита го чиновникът и очите му се присвиха недоверчиво.
Последва кратко мълчание. След това, Макфарлън неволно изтърси първото нещо, което му дойде на ума:
— Керо уна пута15.
Чилийците изведнъж се разсмяха.
— Той говори достатъчно испански — каза мъжът зад масата.
Макфарлън се облегна назад, облиза устни и бавно въздъхна.
Глин отново се закашля — зловеща, мъчителна кашлица.
13
Моля. (исп.) — Б.пр.
14
Една за после (за следобед). (исп.) — Б.пр.
15
Искам курва (проститутка). (исп.) — Б.пр.